Определение № 1651 от 31.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 691/2026 г.

Производство е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по подадена на 03.09.2025г. от М. Т. З., Н. И. З. и В. И. З. молба за отмяна на влязло в сила решение - решение № 136 от 10.03.2025г. по гр.д.№ 2981/2024г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е уважен предявеният от Н. и М. З. против молителите установителен иск за собственост на основание придобивна давност върху самостоятелен обект в сграда - апартамент в [населено място] на [улица], ет.3, с идентификатор по КККР ***** и върху 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение - друг вид самостоятелен обект. Като основание за отмяна е посочена хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, без мотивиране на това основание. С молбата се представят нови писмени доказателства: дубликат от 09.06.2025г. и оригинал от 03.06.2025г. на квитанция от „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за заплатен данък за 2025г. и декларация от В. И. М. с нотариална заверка на подписа от 25.06.2025г. С разпореждане от 05.03.2026г. е изискано от молителите да представят мотивирано изложение на поддържаното основание като посочат: кога и при какви обстоятелства са се снабдили с писмените доказателства; какви нови обстоятелства от съществено значение за делото установяват тези писмени доказателства; по каква причина не са могли да се снабдят с тях своевременно и да ги представят по делото. С молба от 24.03.2026г. молителите, чрез пълномощника си адв. М., са заявили, че поддържат молбата на посоченото основание. Първото доказателство - дубликат, издаден на 09.06.2025г. от „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и оригинал на квитанция от 03.06.2025г. за платен данък за 2025г. представят за установяване, че ищците не са демонстрирали собствеността си чрез деклариране на правата си по чл. 14 ЗМДТ. Обратно, молителите са плащали данъчните си задължения от 1998г. до 2025г. Второто доказателство - нотариално заверена декларация от В. И. М. представят в подкрепа на противоречиво коментираните факти за отсъствието на Н. З. от страната, в каквато насока съдът е приел, че са събрани свидетелски показания. Обяснено е, че подписалата декларацията В. М. физически не може да се яви и даде показания пред съда. Ответниците по молбата Н. Х. З. и М. Х. З. чрез адв. М. изразяват становище за неоснователност на молбата. При извършената проверка по чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира че след направеното уточнение молбата за отмяна е допустима. Молителите се позовават на ново писмено доказателство, както и на писмена декларация на лице, което не е можело да бъде разпитано като свидетел. Молбата е подадена в тримесечен срок от снабдяване с писменото доказателство. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана. При горните констатации молбата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.