Определение № 121 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 248/2012 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Д. В. С. и К. Б. С. за отмяна на решение №241/09.03.2011г., постановено по в.гр.д.№1295/2010г. по описа на Варненския окръжен съд,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това са отхвърлени предявените от тях срещу Т. В. Т. иск за прогласяване за нищожен като абсолютно симулативен на договор за покупко-продажба,обективиран с н.а.№*/31.03.2003г.,том *,рег.№*, н.д.№*/2003г. и за установяване,че Т. В. Т. не е собственик на недвижим имот,находящ се в [населено място],район “А.”, кв.Г.,м.”Р.”,представляващ място с площ от 569кв.м., съставляващо ПИ * по плана на местността,заедно с построената в него сезонна постройка. В молбата се поддържа,че след това решение молителите са получили декларация,изхождаща от титуляра на н.а.№*/2003г.,а именно от Т. В. Т.,представляваща според молителите основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата Т. В. Т. изразява становище,че молбата е недопустима, тъй като с молбата се представя доказателство,изготвено след приключване на производството по делото. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Д. В. С. и К. Б. С. молба за отмяна,приема следното: С разпореждане №4594/17.05.2011г. на съдия в Окръжен съд-Варна е върната подадената от К. Б. С. и Д. В. С. касационна жалба срещу решение №241/09.03.2011г.,постановено по гр.д.№1295/2010г. Разпореждането е съобщено на жалбоподателите на 25.05.2011г. и не е било обжалвано,т.е. същото е влязло в сила на 02.06.2011г.,поради което следва да се приеме,че молбата е подадена срещу влязло в сила решение,с което спорът между страните е разрешен по същество. Молбата е подадена на 13.07.2011г.,т.е. в предвидения в разпоредбата на чл.305,ал.1,т.1 ГПК срок от датата на узнаване на новото обстоятелство /декларация,изхождаща от Т. В. Т./,с оглед на което настоящият състав приема, че същата следва да бъде допусната до разглеждане като подадена в срок от надлежно легитимирана страна с оглед заявеното основание по чл.303,ал.1, т.1 ГПК. Наведеният в отговора на ответника довод касае основателността на молбата ,а не нейната допустимост,поради което в производството по чл.307 ГПК не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение