Решение № 11089 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13228/2010 г.

Решение № 11089 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13228/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Недялко Гочев Найденов чрез пълномощник - адв. Найденов против решение № 1159/27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 733/09 г. на Административния съд - гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на Недялко Найденов срещу РА № 260800676/12.01.2009 г., издаден от ТД-Хасково на НАП, в частта, потвърдена с решение № 130/23.02.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, а именно относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 20 360,69 лв. ведно с прилежащите лихви.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Релевираните касационни основания са нарушение на процесуалния закон и противоречие с материалния закон. Конкретните оплаквания са следните:

1. съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че приобщените доказателства от досиетата на други ревизии, към настоящата ревизия, не са събрани по предвидения в ДОПК ред;

1. съдът не е обсъдил незаконосъобразните констатации в РА, че при декларирането на доходите от "Динара - 2000" ООД, не е отразена правилно деноминацията на лева, както и че декларираната печалба на ЕТ "Найденов" не доказва фактическа наличност на парични средства, а само счетоводна величина, определена в резултат на дейността на фирмата;

1. неправилна е преценката на съда относно доказателствената стойност на договора за дарение с дарител - Гочо Гочев;

1. не е отчетено обстоятелството, че жалбоподателят има и други доходи, които не са взети предвид при ревизията;

1. неправилно са изчислени от органа по приходите, разходи за едно домакинство;

Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУ"-Пловдив не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при обсъждане на всички доказателства, събрани по делото, и всички възражения на страните. Становището на прокурора е, че преценката на съда относно доказателствената стойност на събраните по делото писмени документи е правилна.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и неоснователна.

С РА, в частта, която е била предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд, на жалбоподателя са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ и лихви върху тях за 2003 г. Ревизията за този данъчен период е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е установено наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - разходите на ревизираното лице за този период не съответстват на приходите му. Фактическите констатации на органа по приходите, обосновали извършването на ревизията по този ред са, че ревизираното лице е предоставило през 2003 г. заеми на други лица- "Бяла мечка" ООД и "Йована" ООД в значителни размери, както следва 90 000 лв. и 60 000 лв., които не съответстват на установените приходи и доходи на лицето за периода.

Данъчната основа за 2003 г. е определена след като към сбора на тези две суми е прибавен обичайният размер на разходите за живот на едно лице за този период и от сбора е извадена сумата на установените реално получени доходи от ревизирания субект и съпругата му, след което полученото е разделено на две. Към така установения доход на ревизираното лице е прибавен дохода му като ЕТ.

С решението на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив РА в обжалваната част е изменен чрез намаляването на установените суми за периода, тъй като от облагаемата данъчна основа е извъден дохода на лицето като ЕТ.

В хода на ревизията и обжалването по административен ред, жалбоподателят е поддържал, че има придобити доходи и приходи от дейността му като ЕТ "Найденов-Недялко Гочев" и като управител на "Динара-2000" ООД, както и от семейни спестявания до 1999 г.

В хода на съдебното обжалване, жалбоподателят е представил договор за дарение от баща му от 06.05.96 г. на сумата от 62 000$, декларации от две физически лица - брат и снаха на жалбоподателя, че са присъствали на подписването на договора, банков документ за закупена валута - 21 500 $, от жалбоподателя през 1995 г. и бордеро за продадени 80 000$ през м. 07.1999 г.

Лицата, подписали декларациите са разпитани като свидетели.

Ответникът е оспорил истинността на договора за дарение и истинността на подписите под него.

Във връзка с направеното оспорване, съдът е открил производство по оспорване подписите на този документ.

Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорената част от РА приемайки следното:

Съобразно чл. 49 от ДОПК писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Приел е, че няма пречка писмените документи, съдържащи се в данъчното досие на трети лица, събрани по надлежния ред, да бъдат използвани от органа по приходите за целите на настоящата ревизия. Съдът е преценил като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е запознат със съдържанието на приобщените документи, тъй като се касае за документи, подписани от самия него.

Съдът е преценил като обосновани изводите на органа по приходите за наличие на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, както и за недоказаност на доходи с установен произход, в твърдяния размер от жалбоподателя за 2003 г.

Съдът не е кредитирал представения договор за дарение, приемайки, че той като частен писмен документ не го обвързва досежно съдържанието му. Прието е, че не е установено по безспорен начин, че въпросният договор е съществувал между посочените страни и на посочената дата. Посочено е също така, че по делото не са представени документи, доказващи притежанието от дарителя на посочената сума.

Направен е извод, че от представените - мемориален ордер за закупена от жалбоподателя валута и бордеро за продадена такава през 1999 г. следва, че към тези дати, жалбоподателят е боравил с пари от порядъка на посочените в документите суми, но това не доказва, че той е разполагал с тези суми и към 01.01.2003 г.

Първоинстанционният съд е констатирал противоречие в тезите и доводите на жалбоподателя в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното обжалване.

Решаващият извод на съда е, че представените документи в хода на съдебното обжалване не опровергават по безспорен начин фактическите констатации в РА.

Съдът не е кредитирал и заключението на съдебно-икономическата експертиза с мотива, че констатациите в него се базират на писмените документи, представени в хода на съдебното обжалване, които съдът не кредитира.

Преценен е като недоказан довода на жалбоподателя, че към 01.01.2003 г. той е разполагал със средства, спестени от трудовите му доходи преди това и със спестени средства от доходи, получени от съпругата му.

Административният съд е преценил като законосъобразен РА досежно позоваването на чл. 122, ал. 1, т. 7. Посочено е, че съобразно чл. 124, ал. 2 от ДОПК е разместена тежестта на доказване при РА, издаден след извършена ревизия по реда на чл. 122, както и че неминуемо определената данъчна основа по този ред, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат от неправомерното поведение на задълженото лице.

Съдът е отбелязал, че ревизираното лице разполага с възможността в хода на обжалването на РА, да опровергае констатациите в него, което в настоящия случай не е сторено.

Преценено е като неоснователно възражението на жалбоподателя относно това, че ревизията е възприела средните стойности за страната, дадени в официалните данни на НСИ за паричен разход на домакинства по групи разходи. Съдът обаче е приел, че за 2003 г. разходите за издръжка на семейство са по-ниски от възприетите от ревизията, респективно съобразно това е преизчислил облагаемата данъчна основа и е отменил РА в една малка част.

Касационната съдебна инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част като правилно. Фактическата обстановка, възприета от съда съответства на събраните по делото доказателства. Съдът е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като обосновано не е кредитирал представения по делото договор за дарение. Правилно съдът е преценил характера на този документ като частен документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието на този договор не се подкрепя от други доказателства по делото, поради което основателно съдът не е дал вяра на съдържанието му. Основателно е отбелязана също така от съда липсата на данни по делото, че дарителят е разполагал със суми от порядъка на дарената.

Правилно съдът е отчел промяната в поддържаните доводи от жалбоподателя относно произхода на средствата му. Тази промяна в доводите, на различните етапи от производството по обжалване на РА сама по себе си е основание, да се прецени тезата на жалбоподателя, а именно, че е установен произхода на средствата му, като неубедителна.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил възраженията му относно приобщените документи от ревизията. Налице са съображения на съда по този въпрос, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Обстоятелството, че към ревизионната преписка за настоящата ревизия са приобщени документи от ревизионни досиета на други лица, които документи имат връзка с жалбоподателя, не нарушава правото на защита на последния. Както в хода на ревизията, така и в хода на обжалването на РА, ревизираното лице разполага с гарантираната от закона възможност, да ангажира доказателства, опровергаващи съдържанието на приобщените документи. В конкретния случай обаче, както правилно е преценено и от първоинстанционния съд, това не е направено.

Съдът подробно е обсъдил и доводите жалбоподателя относно реализираните от последния и от съпругата му доходи от други дейности, като мотивирано е прието, че липсват данни тези доходи или част от тях, да са съхранени и налични към 01.01.2003 г.

При постановяване на решението от първоинстанционния съд не се установи, да се допуснати твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, а напротив при стриктно спазване на тези правила, съдът е събирал, обсъждал и преценявал доказателствата по делото.

Въз основа на обосновани и логични изводи, съдът правилно е приложил материалния закон.

Решението като правилно следва да се потвърди.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд