Решение № 14784 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2014 г.

Решение № 14784 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Желязков като изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 3229/17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1808/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 181204020/31.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 129/19.04.2013 г. на директора на същата дирекция за определени допълнителни задължения на ЕТ "Свилена-Д-Свилен Дамянов" със седалище в гр. Бяла, Област Русе и с посочен адрес за кореспонденция в гр. Русе по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 156,29 лв. и лихви 1 920,16 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че е установено от ревизията недостига на парични средства, което е обосновало и основанието за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Според касатора установените изразходвани средства с недоказан произход са в размер на 15 255,77 лв. и те правилно са определени от ревизията като укрити доходи. Касаторът не е съгласен с мотивите на съда, че за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 ДОПК установеното превишение на разходите над приходите/доходите следва да е на годишна база, а не помесечно за отделни периоди в рамките на една данъчна година. Изложени са доводи в касационната жалба, че при формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да се установи общия размер на всички получени суми, които са на разположение на лицето, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставки дали получените и разполагаеми средства превишават разходите или обратното, т.е. налице ли са обстоятелства за облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК. Според касатора, независимо от факта, че на края на съответната година ревизираното лице разполага с налични парични средства, не означава, че получените от него доходи през всеки отделен месец на същата година не следва да бъдат облагани, тъй като обратното би довело до необосновано предоставяне на възможност на ревизираното лице с приходи от края на годината да оправдае извършени разходи в началото на същата година, което е житейски невъзможно. В този смисъл е изложението на касационната жалба, с която се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Свилена-Д-Свилен Дамянов" със седалище в гр. Бяла, Област Русе и с посочен адрес за кореспонденция в гр. Русе в депозирана по делото писмена защита я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, с който са определени допълнителни задължения на ЕТ "Свилена-Д-Свилен Дамянов" - гр. Бяла, Област Русе по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 156,29 лв. и лихви 1 920,16 лв., първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са приели, че е налице недостиг на парични средства на ревизираното лице, тъй като за месец март 2007 г. е установен такъв недостиг. Според съда неправилно е определен паричният поток за 2007 г. поради което органът по приходите е направил необосновани фактически и правни изводи. Изложени са мотиви в съдебното решение, че за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база, а незаконосъобразно ревизията е третирала превишението на извършените разходи над получените приходи/доходи за отделни месеци, дни или периоди в рамките на една данъчна година. По този начин, според съда органът по приходите е игнорирал разпоредбите на ЗДДФЛ, които предвиждат облагането на доходите да се извършва на годишна база. Съдът се е позовал и на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза и на доказателствата по делото и е установил, че Свилен Дамянов през ревизираната година е действал и като едноличен търговец и в периода 19.03.2007 г. - 29.03.2007 г. е изтеглил от разплащателната сметка на ЕТ "Свилена-Д-Свилен Дамянов" сума в размер общо на 16 400 лв., като тази сума е внесена в "Свилена" ООД, а на 30.03.2007 г. е възстановена на едноличния търговец. Тези обстоятелства съдът е приел, че са установени от експертизата, според която посочените средства са такива с доказан произход и не са ползвани за стопанската дейност на едноличния търговец. Въз основа на изложеното по-горе първоинстанционният съд е направил крайния си правен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт поради неправилно определен паричен поток и изчисляване на данъчната основа чрез недостиг на парични средства (превишение на разходите над приходите) на месечна, а не на годишна основа. Обжалваното решение е правилно постановено. Данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък, като размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. При установеното в материалния закон определяне на данъка върху годишна данъчна основа и за годишен период - арг. от чл. 14, чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ недостигът на паричните средства, което определя, че разходите са повече от приходите/доходи, също следва да бъде определян на годишна основа, а не помесечно или за определен период от годината. Приходните органи са допуснали разширително тълкуване на данъчни материалноправни норми, което е недопустимо. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение № 3/9.02.1996 г. - по конст. дело № 2/1996 г. на Конституционния съд на Република България, според което принципът на законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи, определяйки размера на данъка - данъчния субект, данъчната основа и данъчната ставка. При това положение не може да се сподели подхода на приходните органи, които са определяли помесечно недостига на парични средства, макар че видно от извършения от ревизията паричен поток към 31.12.2007 г. приходите са 235 741,25 лв., а разходите 123 238,60 лв. Установеният недостиг на парични средства само за месец март 2007 г. неправилно е приет като основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за цялата 2007 г. Освен това вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че сумата от 16 400 лв. не е с недоказан произход и тази констатация, подкрепена в експертизата с изследване на съответните счетоводни записвания не са опровергани. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което като правилно следва да се остави в сила, включително и в частта за разноските - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение