Определение по допустимост от 02.06.1992 г. на КС по к. д. № 7/1992 г.

Производството е образувано по искане на 49 народни представители от 36-то Народно събрание за установяване противоконституционността на §9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело. Конституирани са като заинтересувани страни: БСП, БЗНС (е), Отечественият съюз, Българската демократична младеж, Съюзът на антифашистите, КНСБ, КТ "Подкрепа", Народното събрание, министърът на вътрешните работи, председателят на БНБ. В искането се поддържа, че посочената разпоредба противоречи както на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, така и на международни норми и договорености по правата на човека, ратифицирани от нашата страна по конституционен ред и по-специално на чл. 2, ал. 2 и чл. 25 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Твърди се, че §9 от ЗБКД противоречи и на Конвенция 111 относно дискриминацията от 25.6.1958 г. ратифицирана от българска страна през 1960 г. Също така се поддържа, че съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори ратифицирани по конституционен ред са част от вътрешното законодателство на страната и имат предимство пред вътрешните норми, които й противоречат. По делото няма постъпили възражения от заинтересованите институции по допустимостта на искането. Конституционният съд като взе предвид, че искането е направено от оправомощен субект по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, намира същото за допустимо, съгласно разпоредбите на чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 12 от ЗКС. Ще следва на заинтересованите институции да се даде възможност да представят становища по съществото на делото, съобразно твърдяните факти. Ето защо и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗКС съдът