Решение № 6268 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8003/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на старши инспектор при Агенция „Митници“, ТД „Митница Русе“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1 срещу Решение № 768 от 13.05.2025 г. по адм. дело № 161/2021 г. на Административен съд - Шумен, с което по жалба на „Виктория транс“ ООД ЕИК 127634695 е отменен негов акт за определяне на три броя компенсаторни такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, платени с квитанция № 39924849/17.03.2021г. за товарен автомобил с рег. № [рег. номер]. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, а също така и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - „Виктория транс“ ООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е акт за определяне на три броя компенсаторни такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, платени с квитанция № 39924849/17.03.2021г. за товарен автомобил с рег. № [рег. номер], издаден от старши инспектор при Агенция „Митници“, ТД „Митница Русе“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1. Съдът е установил за безспорно от фактическа страна, че процесното ППС е собственост на „Виктория транс“ ООД и че на дата 17.03.2021г. на ГКПП Русе – Дунав мост при извършена проверка в ЕССПТ от служител на Агенция „Митници“ е установено, че от дружеството, собственик на ППС не е заплатена тол такса за 01.10.2020 г., регистрирано от устройство № 10072, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км 399+703, посока намаляващ километър, община Девня (ЕФ № 8504300043); за 06.10.2020 г., регистрирано от устройство № 10071, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км 399+703, посока нарастващ километър, община Девня (ЕФ №8504312246) и за 08.10.2020 г., регистрирано от устройство № 10071, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км 399+703, посока нарастващ километър, община Девня (ЕФ № 8504306884). На датата на пристигане на ГКПП Русе – Дунав мост - 17.03.2021 г. е направено плащане в брой на определената като размер компенсаторна такса от 750,00 лева за всяко едно от регистрираните в електронната система нарушения. Плащането е извършено от страна на шофьора на камиона, служител на оспорващото дружество, за което е издадена квитанция № 39924849/17.03.2021 г. в 18:12 часа. За да отмени административния акт, съдът е приел за основателно възражението на оспорващото дружество срещу размера на определената компенсаторна такса, като счита, че същата се явява в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, както и в противоречие с предвиденото в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204. Наред с това съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че по жалба на „Виктория транс“ ООД са отменени поради незаконосъобразност ЕФ № 8504300043 и ЕФ № 8504312246, което съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на компенсаторните такси, определени за визираните в отменените ЕФ нарушения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение. Безспорно е, че процесната квитанция за платени пътни такси сама по себе си не е индивидуален административен акт. Тя е само документ, доказващ изпълнението на постановения индивидуален административен акт, защото без наличието на такъв акт водачът на автомобила едва ли би заплатил компенсаторна такса и то точно в този определен размер (в този смисъл Определение № 902 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 253/2022 г., VII о.). В същия смисъл са и мотивите в обжалваното решение, поради което съдът правилно е определил предмета на оспорване и е достигнал до правилен извод за допустимост на оспорването. Неоснователни са доводите за неправилност на съдебното решение. В Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 се приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Националният съд, който е отправил преюдициалното запитване, както и всеки друг съд в държава-членка на ЕС, е длъжен да приложи това тълкуване при решаването на висящ пред него спор, включително когато административният акт е издаден преди решението на СЕС, какъвто е настоящият случай. Неоснователно административният орган възразява, че решението на СЕС по C-61/23 има действие само занапред. В случая административният орган е приел, че е налице основание за заплащане на компенсаторна такса във фиксиран размер от 750 лв., тъй като не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). В чл. 10, ал. 2 ЗП се предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса. Действително към момента на издаване на административния акт националното законодателство не позволява размерът на компенсаторната такса да се индивидуализира в зависимост от тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, но такава уредба противоречи на принципа на пропорционалност и не може да послужи за основание за издаване на административен акт като процесния. Националното право следва да остане неприложено. В т. 47 от мотивите на посоченото решение на СЕС се отбелязва, че принципът на пропорционалност изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45). По арг. от т. 55 и 56 от решението на СЕС този принцип е приложим и относно размера на компенсаторните такси. Но приложението му не е гарантирано от националното законодателство към момента на издаване на процесния административен акт, тъй като е изключена възможността за отчитане на тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства по случая при определяне на компенсаторната такса (в този смисъл Решение № 2253 от 6.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2023 г., VII о.). Към момента на издаване на административния акт относно компенсаторната такса се предвижда фиксиран размер в чл. 28, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. Съгласно посочената разпоредба от тарифата при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, водачът на пътно превозно средство с българска регистрация, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса за товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси в размер на 750 лв. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 евро. Основателно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираната сума от 613,55 евро. При определяне на сумата от 400 евро касационната инстанция взе предвид материалния интерес по делото – 2 250 лв. (1 150,41 евро) и формираната трайна съдебна практика по спорния въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение