Определение № 3913 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4123/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат П. К., срещу определение №8043/30.06.2023г. по в.г.д.№10342/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, като бъде увеличен размера на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА от 3072лв. / с ДДС/ на 4 992лв. /с ДДС/. В жалбата се твърди, че размерът на присъденото възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивната инстанция не е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения определени в Наредба №1/2004г. На настоящия състав е служебно известно наличието на висящо пред СЕС производство по дело № С-438/23. Същото е образувано по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване по въпроси свързани с тълкуването на чл. 101, пар. 1 Договора за функционира на ЕС, Х. на основните права, Регламент (ЕО) № 1/2003 г. и Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16, и приложението на националната правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с приета от Висшия адвокатски съвет наредба. Произнасянето на Съда на ЕС по включените в предмета на преюдициалното запитване въпроси е от значение за решаването на поставения за разглеждане по конкретното дело въпрос, свързан с начина на определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо по реда на чл.38 от ЗАдв. С оглед на това, съдът намира, че настоящото производство следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд по гр.д. №31896/2019г., по което е образувано дело С-438/22 на СЕС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,