Решение № 9142 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хит ауто БТ“ ЕООД, представено от адв. Клуковска, срещу решение № 11325/23.03.2026г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 12240/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221021003035-091-001/15.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта му, неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи опущения на съда в процеса на доказване. Аргументира несъответствията на съдебния акт със собственото си разбиране за дължимо прилагане на материалния закон по част от основанията за корекция на декларираните резултати в ревизираните данъчни периоди по ЗДДС. Касационният жалбоподател иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Обжалваното решение е постановено в ново първоинстанционно производство – след като с решение № 11619/18.11.2025 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2339/2025 г. е отменено решение № 19369 от 09.10.2024 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 7566/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Пред АССГ е обжалвана частта от РА, която не е отменена при оспорването по административен ред, относно установените в тежест на „Хит ауто БТ“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 20 905.16 лева с лихви за забава общо 8 901.98 лева и за корпоративен данък в общ размер 1 173.75 лева с лихви за забава 276.80 лева за отчетни периоди 2018 г. и 2019 г. Оспореният административен акт е заключителен в производство, за което органите по приходите за заявили намерение да проведат по особения ред на чл. 122-124 ДОПК с обосноваване на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК.

Органите по приходите са изменили декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, 05, 06 и 08.2018 г.; м. 10, 11 и 12.2019 г. и м. 01, 02, 05, 07, 09 и 12.2020 г. Основанията са:

• допълнително начисляване на ДДС в д.п.м. 01 и 06.2018 г., м. 11 и 12.2019 г. и м. 09.2020 г. на основание чл. 143 ЗДДС за осъществени доставки с приложен режим на облагане на маржа на цената. Данъчната основа е определена по реда на чл. 145, ал. 1 ЗДДС;

• повторно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит в размер 37.50 лева по фактура, за която вече е ползвано данъчното предимство;

• отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 769.99 лева по три фактури за доставки на мобилни телефони, да които е прието че не се ползват за икономическата му дейност;

• начисляване на лихви за забава в размер 2 218.52 лева за забавено деклариране на вътреобщностно придобиване (ВОП);

• корекция в д.п.м. 05.2020 г. на основание чл. 79, ал. 2 ЗДДС на данъчен кредит в размер 3 208.33 лева за доставка на недвижим имот – магазин, при чието придобиване е ползвано данъчно предимство в размер 9 166.67 лева;

• доначисляване на ДДС и определяне на лихви за забава за осъществени от ДЗЛ доставки на стоки по чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС по договори от 01.08.2018 г. и от 08.07.2020 г., съответно с Л. В. и с В. П., които са квалифицирани като договори за финансов лизинг на леки автомобили. Моментът на възникване на данъчното събитие е определен по правилото на 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС - на датата на фактическото предаване на стоката. Съобразено е частичното начисляване на данъка от задълженото лице към момента на издаване на РД.

• начисляване на лихви за забава в размер 779.75 лева за закъсняло начисляване на данъка за доставката по договор за финансов лизинг от 18.05.2018 г., сключен с „Ню медикъл“ ЕООД;

Източник на задължението за корпоративен данък е извършено с РА преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат /СФР/ на ревизираното лице /РЛ/ в данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. (за 2020 г. не са установявани допълнителни задължения за прекия данък):

• увеличаване на СФР с данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 1 ЗКПО за всеки от ревизираните периоди с непризнати разходи за данъчни амортизации на 5 от общо шестте придобити мобилни телефони;

• увеличаване на СФР за 2020 г. със сумата 5 032.80 лева, представляваща разлика между отчетения приход в размер 60 000 лева и сумата на прихода, която е следвало да отчете по договора за лизинг с Д. К.. В този данъчен период е признат разход в размер 8 461.33 лева – отчетна стойност на продадения актив. С този разход е увеличен СФР за 2019 г., когато неправилно е отписан активът.

С първоинстанционното решение e отхвърлено оспорването.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите във формата за действителност, с дължимото съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Ценил е частично заключението, като е установил грешки на експерта при възприемането и възпроизвеждането на размерите на публичните задължения по РА.

Мотивите на съдебния акт следват структурата от юрисдикционния акт на решаващия орган, като констатациите на съда и правните му изводи са по основанията за преобразуване на СФР при решаването на спора за ЗКПО и основанията за корекция на декларираните със СД от ДЗЛ резултати по ЗДДС. По решаващите изводи на съда публичните задължения на РЛ съществуват в размерите по обжалваната част от РА. Според инстанцията по същество за данъчните задължения са осъществени материалноправните основания по ЗДДС и ЗКПО и без да е дължимо обосноваване на основанията по чл. 122 ДОПК. Затова и възраженията за ненадлежното мотивиране на прилагането на особения ред за провеждане на ревизията не обуславяло отмяната на акта в обжалваната част.

Оспореният съдебен акт е правилен.

Касаторът неправилно определя тежестта на твърдените от него опущения на органите по приходите при посочването и доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Макар да не е стигнал докрай в изводите си, първостепенният съд правилно е възприел осъществяването на въведените с материалните данъчни закони предпоставки за възникване на установените с РА данъчни задължения. Всъщност е било дължимо съждение, че макар да са манифестирали воля за провеждане на ревизията по особения ред, органите по приходите не са определили основа за облагане с данъци според обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, а данъчна основа по правилата на материалните данъчни закони. Този подход е съобразен с нормалното развитие на данъчното правоотношение, като с РА са изправени грешки на ДЗЛ при изпълнение на задължението му само да изчисли основата и дължимия данък (арг. от чл. 105 ДОПК). Това представлява прилагане на общия ред провеждане на ревизията и не засяга съдържанието на заключителния акт в ревизионното по начин, който да го опорочава и да представлява основание за отмяна.

Не се основава на съдържанието на РА, а и на съдебния акт касационният довод за грешки в правоприложната и в правораздавателната дейност при извършената корекция на ползван данъчен кредит от „Хит ауто БТ“ ЕООД при извършване на доставката по фактура № 811/07.05.2020 г. на стойност 117 349,80 лв., издадена за продажбата по [нотариален акт]/07.05.2020 г. на магазин, който дружеството е придобило по фактура № 15/24.07.2007 г., издадена от „Рила билд“ ЕООД. По фактурата от м. 07.2007 г. касаторът е ползвал данъчен кредит в размер 9 166.67 лева, а извършената с РА корекция е в размер 3 208.33 лева. Задължението е за начисляване и внасяне на данък като част от ползваното данъчно предимство по формулата на чл. 79, ал. 3, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Неотносима сочената в касационната жалба е разпоредба на чл. 79а ЗДДС, тъй като тя урежда корекция на ползван данъчен кредит в хипотезата на изменение в ползването на стоката.

Не е съобразен с процесуалният закон доводът на касатора за своеобразна „неделимост“ на заключението като ССЕ като доказателствено средство. Всъщност информационният източник може да бъде ценен от съда за установяване на определени факти от предмета на доказване в целостта си или в отделни части. Обратното не следва от правилото на чл. 202 ГПК. В конкретния случай заключението не е ценено само в частта му, съдържаща очевидни неточности.

Касаторът не сочи източник на правото, според който да е дължимо зачитането на разходи за подобрения при формиране на данъчната основа на доставката на стоки в режим на облагане на маржа на цената. В умалителя на формулата по чл. 145, ал. 1, т. 2 ЗДДС е сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон. Този подход съответства на понятието „покупна цена“ по чл. 312, т. 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, според което тя означава „…всичко, което съставлява насрещната престация за целите на точка 1, която доставчикът е получил или ще получи от данъчнозадължения дилър.“. Умаляемото е продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки (вж. чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗДДС). Този начин на определяне на данъчната основа не засяга неутралността на данъка. По правило маржът не може да бъде отрицателна величина (съобр. чл. 145, ал. 2 ЗДДС). Маржът на цената като данъчна основа е различен от маржа на печалбата, изразен като процент от продажната цена. Търсеният марж на печалбата е от значение за определяне от дилъра на продажната цена по чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Добрата търговска практика е несъвместима с продажбата на загуба, а това предполага включване на необходимите и полезни разходи, направени от дилъра за стоката втора употреба преди последващата ѝ продажба, да се включат в пазарната цена. Като част от разликата по чл. 145, ал. 1 ЗДДС те рефлектират върху размера на задължението за ДДС. Ако необходимите и полезни разходи са по доставки на стоки и услуги от ДЗЛ и тъй като се използват за независимата икономическа дейност на дилъра, ако е осъществено и формалното условие за правото на данъчен кредит, то с упражняването на правото на приспадането му се постига неутралността на данъка, чиято тежест се понася от крайния потребител. Ако доставчиците на стоки и услуги, за които не са направени разходите не са ДЗЛ, то и ДДС не се начислява, та да се постави въпроса за неутралността на данъка. Дилърът е платец на начисления данък, но не той понася тежестта му.

Вътрешно противоречива е позицията на касационния жалбоподател по спора за съществуването на допълнителни задължения за ДДС и за лихви за забава, обвързани с начисляването на данъка за доставки на стоки по договори за лизинг. Извънпроцесуалното му поведение по начисляване към момента на издаване на ревизионния доклад на ДДС по договорите с Л. В. и с В. П. съдържа имплицитно признание за осъществяване на фактическия състав пораждащ данъчното задължение. Спорни са моментът на възникване на данъчното събитие и данъчната основа. Действителната обща воля на страните по договорите (вж. чл. 20 ЗЗД) включва съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху лизингованите вещи, поради което фактическото предоставяне на стоките е с белезите на доставка на стоки по чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, като на датата на предоставянето е възникнало данъчното събитие (вж. чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС). Забавеното начисляване на данъка върху основа различна от тази по чл. 26, ал. 2 ЗДДС е изправено със средствата на данъчния контрол, като е доначислен данък и са определени лихви за забава.

С арг. от чл. 212, т. 4 и чл. 218, ал. 1 АПК частите от съдебния акт, срещу които липсват касационни оплаквания, са извън обхвата на инстанционния контрол.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

С оглед изхода на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 300 евро за касационното съдебно производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение