Определение № 5317 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на „Фурнир-пласт“ ЕООД - Симитли против определение № 1023/25.2.2025г. постановено от Административен съд Благоевград по АД № 753/2024г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу заповед № 51/21.09.2022 г., издадена от главния архитект на община Сандански, с която по подадено от „Белви“ ООД заявление, на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, е допуснато изменение в одобрени проекти № 130/14.10.2014 г. за промяна на инвестиционните намерения за подобект „Водохващане“ и допълнено Разрешение за строеж № 111/14.10.2014 г. с одобрени проекти № 161/ 21.09.2022 г. за промяна на инвестиционните намерения на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за подобект „Водохващане“, както следва: „Вместване на съоръжението в границите на имот с идентификатор 70189.800.324 по КККР на [населено място], общ. Сандански. Промяна в размерите на конфигурацията на отделните съоръжения за водохващането. Промяна типа на водовземната решетка.“, като производството по делото е прекратено

В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, че дружеството частен жалбоподател попада в кръга на заинтересованите лица, тъй като се засягал имот негова собственост. Извършваните строителни работи засягали имота на дружеството. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Главният архитект на община Сандански не изразява становище по частната жалба.

Ответникът „Белви“ ООД – Благоевград в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага твърдения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението и присъждане на разноски.

Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения:

С оспорената пред Административен съд Благоевград заповед е допуснато изменение в одобрени проекти № 130/14.10.2014 г. за подобект „Водохващане“ и е допълнено Разрешение за строеж № 111/14.10.2014 г. с одобрени проекти № 161/ 21.09.2022 г. за същия подобект, изразяващо се във „вместване на съоръжението в границите на имот с идентификатор 70189.800.324 по КККР на [населено място], общ. Сандански“.

Посоченият имот е собствен на „Белви“ ООД – Благоевград.

„Фурнир-пласт“ ЕООД – Симитли не е притежава никакви вещни права относно посочения недвижим имот. Дружеството се легитимира като собственик на имот с идентификатор 70189.800.258 по КККР на [населено място], общ. Сандански.

Нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ посочва заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 разрешение за строеж, съответно актовете за неговото изменение и допълване. Нормата е специална е дерогира общите норми определящи лицата имащи право на жалба - чл. 147 АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, които в случая не намират приложение. Развитите в частната жалба съображения в противен смисъл са неоснователни.

Изброяването съдържащо се в нормата на чл. 149, ал. 2 е numerus clausus. Това са:

1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята;

2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;

3. в случаите по чл.185, ал.1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях;

4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

„Фурнир-пласт“ ЕООД – Симитли не попада в нито една от посочените категории лица. Като собственик на съседен имот, дружеството би могло да попадне единствено в хипотезиса на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 39, ал. 2 от същия закон. Но тъй като тази хипотеза възприема като заинтересована страна собственикът на съседен имот само и единствено в случаите на промяна на предназначението на част или на цяла сграда /която е съществуваща/ в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, какъвто настоящия случай не е /става за дума за изграждане на нов строеж и то не в посочените зони/, дружеството не притежава правен интерес да обжалва атакувания от него индивидуален административен акт.

Ако дружеството твърди, че с фактическите действия по осъществяване на строителството се засягат негови права и имоти, то следва да потърси защита по друг ред. С оспорения административен акт, не се разрешават дейности, които засягат имот на дружеството, а изрично е посочено „вместване на съоръжението в границите на имот с идентификатор 70189.800.324“, който е собствен на ответника.

Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Фурнир-пласт“ ЕООД – Симитли и е прекратил производството по делото. Оспореното определение на Административен съд Благоевград е валидно допустимо и правилно и не следва да бъде касирано.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи, която при липсата на възражения за прекомерност следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер 2 440,80 лева – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,