Определение № 4234 от 26.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2026 г.

Производството е по чл. чл. 309, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от П. Н. И., молител в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, с направено искане за спиране на производството по изпълнително дело № 175/2026 г. по описа на ЧСИ В. Г., район на действие ВТОС. Молбата е подадена, въпреки наличието на определение по делото, постановено в закрито съдебно заседание от 16.08.2026 г., с което е оставено без уважение искането за спиране на същото изпълнение по изпълнително дело на основание разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, препращаща към разпоредбата на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. В молбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, е направено повторно искане за спиране на изпълнението, като основанието за това е наличие на предявен от молителката иск за подобрения в процесния имот и опасност при извършване на въвод на ответника в имота да се затрудни събирането на доказателства относно подобренията. Процесуалният закон допуска спиране на изпълнение на подлежащо на изпълнение съдебно решение на основание разпоредбите на чл. 309, ал. 1 ГПК, препращаща към разпоредбата на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. По основателността на предходно искане, основаващо се на цитираните законови разпоредби, съдът се е произнесъл с определение, неподлежащо на обжалване. Обстоятелствата, с които е обоснована настоящата молба, не са относими към спиране изпълнението на влязлото в сила решение по уважен срещу молителката ревандикационен иск. Претенцията за подобрения на процесния имот не са били предмет на производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Повторното искане за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, трето отделение на гражданската колегия