Определение № 4373 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 616/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К. срещу решение №1373 от 21.11.2023 г., постановено по в. гр. д. №1519 по описа за 2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2023 от 7.6.2023 г. по гр. д. № 1186 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, 42 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР-Варна. Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Следва ли да се счита предпоставка по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение или привличане в качеството на обвиняемо лице, или за ангажиране отговорността на държавата обуславящият факт е прекратяването на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не съставлява престъпление? Прокуратурата на Република България не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: И. С. К. е изложил в исковата молба, че на 1.10.2020 г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура-Варна срещу него е образувано ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР Варна за престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Постановлението за прекратяване на предварителното производство е влязло в сила на 14.01.2022 г. За причинените му неимуществени вреди той е поискал Прокуратурата на Република България да му заплати 10 000 лв. обезщетение. В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е оспорила предявения иск с твърдението, че предварителното производство не е било образувано срещу ищеца, той не е бил привлечен като обвиняем, поради което няма основание да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Варненският районен съд е приел, че ищецът не е бил обвинен в извършване на престъпление от общ характер по посоченото досъдебно производство, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ето защо е отхвърлил изцяло предявения иск. Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки извода, че липсва първият елемент от фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице. Лицето се привлича като обвиняем с постановление или със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него от разследващия орган-чл.219, ал.1 и ал.2 от НПК. Ищецът не е доказал и не е твърдял да е привлечен в качеството на обвиняем. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но не се установява противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по този въпрос. В решение № 300 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 527/2015 г. на IV ГО е прието, че е осъществен съставът на чл.2, ал.3, т.3, предложение първо от ЗОДОВ и лицето може да търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без поради някаква причина да е привлечено като обвиняем със съставяне на постановление от разследващия орган, но не и в случаите, когато е участвало в отделни действия в разследване, без да има качеството на лице, срещу което е образувано досъдебно производство. В обсъждания казус ищецът е привлечен като обвиняем и срещу него е взета мярка за неотклонение, поради което му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. С решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на III ГО, позовавайки се на предходно решение № 1200/2008 г. на III ГО, съставът е възприел становището, че употребеният в чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. В случая срещу ищцата е било образувано досъдебно производство. В същия смисъл е дадено тълкуване на израза „обвинение в извършване на престъпление“ и в решения № 397 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 6047/2013 г. на IV ГО и № 353 от 6.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на IV ГО, където обаче се касае за уличено лице. В решение № 431 от 11.04.2016 г. по гр. дело № 2329 по описа за 2015 г. на IV ГО касационно обжалване е допуснато по въпроса дали е предпоставка за отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение в извършване на престъпление срещу определено лице, или за ангажиране на отговорността е достатъчно образувано и прекратено от прокуратурата досъдебно производство, по което лицето е имало качеството „свидетел”. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл.212 ал.2 НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него – чл.219 ал.2 НПК; при образуването на бързо или незабавно производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него – чл.356 ал.4 и чл.362 ал.4 НПК; при образуване на ДП по чл.212 ал.1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с постановление по чл.212 ал.1 НПК не е предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него – чл.214 ал.1 НПК. Когато ДП в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му в постановлението/ и то е разпитано като свидетел /т.е. извършено е действие по разследване срещу него с участието му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ /виж подобно разрешение на въпроса и в практиката на ВКС по гр.д. № 527/2015г. ІV ГО, по гр.д. № 1215/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 6047/2013г. ІV ГО, по гр.д. № 892/2015г. ІV ГО и др./. Принципното разрешение в тази практика е, че не може да се изхожда от формалното качество на лицето в предварителното производство и „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. От друга страна обаче от общия контекст и от извършените процесуални действия трябва да е ясно, че предварителното производство е насочено срещу лицето. Хипотезите са най-различни-лицето може първоначално да е разпитано като свидетел, но след това да му е повдигнато обвинение, може да е уличено лице, може името му да е посочено в постановлението за образуване на предварителното производство. Последната възможност изрично е изключена с допълнението в чл.214 от ГПК с новата алинея трета/ ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г./, според която в акта за образуване на досъдебно производство по ал. 1 и 2 не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението. Това допълнение е извършено след горецитираните решения на ВКС и законодателят е имал за цел да се избегне именно причиняването на неимуществени вреди от образувано предварително производство, когато в крайна сметка данните за извършено престъпление не се потвърдят. Търсен е баланс между задължението на държавните органи да образуват предварително производство при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от една страна, а от друга- необходимостта да не се засяга излишно достойнството и доброто име на лицата, чието участие в деянието трябва да се изясни. Когато този баланс е нарушен и се демонстрира, че предварителното производство е насочено срещу определено лице, дори то да е участвало само като свидетел, се ангажира отговорността на държавата за причинените на това лице неимуществени вреди. В този смисъл е по-новата практика, съдържаща се в решение № № 5 от 5.3.2021 г. по гр.д.№ 1984 по описа за 2020 г. на ІІІ ГО, в което е прието, че за ангажиране отговорността на държавата е необходимо предварителното производство да е насочено срещу конкретно посочено лице, за точно определено деяние, да са предприети точно определени процесуални действия и след това производството е прекратено, включително и когато това лице е разпитвано само в качеството на свидетел. В случая по сигнал на бившата съпруга на ищеца държавните органи са били длъжни да образуват предварително производство и да извършат съответните процесуални действия, за да изяснят дали има данни за престъпление. След като такива данни не са установени, производството е прекратено. По никакъв начин не е манифестирано, че предварителното производство е насочено конкретно срещу ищеца и е спазен балансът между необходимостта от извършване на процесуални действия и зачитането на доброто име и достойнството на ищеца. Ето защо няма противоречие между формираната практика на ВКС по поставения от ищеца въпрос и даденото от въззивния съд разрешение, затова касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение