Определение № 50179 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2255/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от адв. Й. Д. от САК, процесуален пълномощник на касатора – Н. И. Т., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 50018 от 18.07.2023 г. в частта за разноските, като на адв. Д. бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в размер от по 1 300 лв. за първоинстанционното и въззивното производство. Молбата е аргументирана с окончателния изход от спора пред ВКС и предоставената на представлявания от адвоката безплатна правна помощ. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е отчасти основателна по следните съображения: С решение № 50018 от 18.07.2023 г. по т. д. № 2255/2021 г. по описа на ВКС е отменено решение № 10433 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1169/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която след отмяна на решение № 5 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 63/2019 г. по описа на ОС – Враца е отхвърлен предявеният от Н. И. Т. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетяване на вторично проявили се неимуществени вреди (ексцес) от посттравматична деформация - „халус валгус“ и извършена операция на 16.01.2019 г. за сумата от 25 000 лв., като вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. И. Т. сумата 25 000 лв. на посоченото основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното ѝ плащане. В останалата обжалвана част, с която първоинстанционното решение е отменено в частта за уважаване на така предявения иск за горницата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. въззивното решение е оставено в сила. С касационното решение са определени дължимите от ответника по касация в полза на бюджета на Съдебната власт такси и разноски за инстанционното разглеждане на делото, но съдът е пропуснал да се произнесе относно дължимото на адв. Й. Д. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца за предходните съдебни инстанции, с оглед окончателния изход от спора. От данните по делото е видно, че при инстанционното развитие на производството ищецът е бил представляван от адв. Д. при условията на безплатно предоставена правна помощ, съгласно сключен между тях Договор за правна защита и съдействие, като във въззивната инстанция отделни процесуални действия са реализирани и от преупълномощените от пълномощника адв. Петя П. и адв. И. Ж.. Предвид окончателното произнасяне на ВКС по претендираното от ищеца обезщетение, в полза на адв. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на общо 2 383.34 лв. (по 1 191.67 лв. за производството пред Окръжен съд – Враца, респ. – пред Софийски апелативен съд), изчислено съразмерно на уважената от ВКС част от исковата претенция, като ответникът по прекия иск бъде осъден да заплати посочената сума. Молбата по чл. 248 ГПК в останалата ѝ част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, доколкото възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се присъжда според размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно вида и обема на процесуалното представителство, а претендираните от адв. Д. с молбата за допълване на решението в частта за разноските адвокатски възнаграждения от по 1 300 лв. са над действително дължимите минимални размери от по 1 191.67 лв. за първа и втора инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение