Определение № 1954 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 888/2023 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Билдинг – ТД“ ЕООД, [населено място], с която се иска допълване на определение №1078 от 25.04.2024г. по т.д. №888/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева. Ответникът по молбата Община Сливен моли същата да бъде оставена без уважение, като поддържа, че липсват доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. Прави евентуално и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. С определение №1078 от 25.04.2024г. по т.д. №888/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №25/09.03.2023г. по в.т.д.№8/2023г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение №106 от 05.12.2022г. по т.д. №52/2022г. на Окръжен съд – Сливен, като вместо това е осъдена Община Сливен да заплати на “Билдинг - ТД” ЕООД, [населено място], сумата 96 744,96 лв. с включен ДДС, представляваща обезщетение за извършени без възлагане строителномонтажни работи на обект “Рехабилитация и благоустрояване на поречията на река Асеновска” по Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ B.-1.015 “Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Сливен, Приоритетна ос “Устойчиво и интегрирано градско развитие” на Оперативна програма “Региони в развитие”, заедно със законната лихва, считано от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Разгледана по същество молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е основателна. В отговора на “Билдинг - ТД” ЕООД, [населено място], от 23.05.2023г. на подадената от Община Сливен касационна жалба срещу въззивно решение №25/09.03.2023г. по в.т.д.№8/2023г. на Бургаски апелативен съд, е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по това искане. Поради това са налице основания за допълване на определението от 25.04.2024г. по настоящото дело в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на “Билдинг - ТД” ЕООД, [населено място]. Договарянето и извършването на разноските се установява от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 16.05.2023г., видно от който “Билдинг - ТД” ЕООД, [населено място], е заплатило в брой на адв. Е. Х. сумата от 6000 лева за правна защита и съдействие по подадената срещу решението по в.т.д.№8/2023г. на Бургаски апелативен съд касационна жалба. Основателно се явява направеното от касатора възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от „Билдинг – ТД“ ЕООД адвокатско възнаграждение. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС, в това число определение № 350 от 15.02.2024г. по ч.т.д. №75/2024г. на ВКС, II т.о., определение № 474 от 28.02.2024г. по ч.т.д. № 961/2023г. на ВКС, I т.о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. В случая с оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощника на „Билдинг – ТД“ ЕООД, [населено място], процесуални действия – подаване на писмен отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание, дължимите от Община Сливен разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на ответника по касация следва да са в размер на 2000 лева. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на „Билдинг – ТД“ ЕООД, [населено място], следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,