Определение № 433 от 17.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1708/2016 г.
ВКСII търговско отделение17.08.2016 г.докладчик Марков
Диспозитив
СПИРА изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №266 от 11.08.2016 г. по в.т.д.№271/2016 г. на АС Пловдив в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] като съдружник с 95% дялове от Д. „Ж. СЗ-2011”: сумата от 3 269 104.73 лв., дължимо възнаграждение с ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г., сумата от 54 434.23 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г., сумата от 284 850.57 лв., равностойност на извършени за периода 10.04.2012 г. - 05.07.2012 г. асфалтови СМР, с която [община] се е обогатила неоснователно и сумата от 4 743.07 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г., както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] като съдружник с 5% дялове от Д. „Ж. СЗ-2011”: сумата от 172 058.14 лв., дължимо възнаграждение с ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г., сумата от 2 864.96 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г., сумата от 14 992.14 лв., равностойност на извършени за периода 10.04.2012 г. - 05.07.2012 г. асфалтови СМР, с която [община] се е обогатила неоснователно и сумата от 249.64 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г. Препис от определението за спиране да се издаде незабавно на молителя. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от [община] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение №266 от 11.08.2016 г. по в.т.д.№271/2016 г. на АС Пловдив в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] като съдружник с 95% дялове от Д. „Ж. СЗ-2011”: сумата от 3 269 104.73 лв., дължимо възнаграждение с ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г., сумата от 54 434.23 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г., сумата от 284 850.57 лв., равностойност на извършени за периода 10.04.2012 г. - 05.07.2012 г. асфалтови СМР, с която [община] се е обогатила неоснователно и сумата от 4 743.07 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г., както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] като съдружник с 5% дялове от Д. „Ж. СЗ-2011”: сумата от 172 058.14 лв., дължимо възнаграждение с ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка от 19.10.2011 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г., сумата от 2 864.96 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г., сумата от 14 992.14 лв., равностойност на извършени за периода 10.04.2012 г. - 05.07.2012 г. асфалтови СМР, с която [община] се е обогатила неоснователно и сумата от 249.64 лв., обезщетение за забава за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г. Срещу решението на апелативния съд, в срока по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 3 803 297.48 лв. - преводно нареждане от 15.08.2016 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което Върховен касационен съд