Определение № 31 от 05.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. М. С. от гр. Видин, чрез представител по пълномощие – адв. В. Калибацев от Адвокатска колегия – Благоевград против Определение № 1211/19.11.2025 год., постановено по административно дело № 351/2025 год. по описа на Административен съд - Видин. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, доколкото с него по недопустим начин се пресича правото на съдебна защита на лицето. В подкрепа на това твърдение е заявено, че писмото на административния орган – началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, разкрива изричната воля на административния орган за спиране на производството с посочено основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК и с нарочни мотиви, които обосновават това спиране. Оспорен е извода на съда, че процесното писмо има само уведомителен характер, доколкото използваната от органа приставка „ще“ предполага спиране на административното производство по реда на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК в един „неуточнен бъдещ момент“. В този смисъл са развити обстоятелствени мотиви, които по мнение на оспорващия обосновават извод, че процесното писмо безспорно съставлява административен акт, доколкото съдържа властническото волеизявление на административния орган за спиране на административното производство. С оглед на това е заявено, че в случая е налице административен акт с формулирано спиране на административното производство, който акт подлежи на оспорване по реда на чл. 54, ал. 5 от АПК. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане за присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна – началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин не е изразил становище по оспорването. Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявеното в частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното: Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, състав на Административен съд – Видин е оставил без разглеждане жалбата на Н. М. С. от гр. Видин против акт за спиране на производството по промяна на регистрацията на ППС по Заявление рег. № 250953012284/21.10.2025 год., материализиран в уведомление № 553000-11412/22.10.2025 год. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин. От анализа на приложените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: Частният жалбоподател Н. М. С. е закупил лек автомобил „Мерцедес Ц 350 Д Турбо“ с рег. № [номер], като на 21.10.2025 год. е отишъл в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, където е подал Заявление с рег. № 250953012284/21.10.2025 год. за промяна на регистрацията на автомобила. Към заявлението са приложени изискуемите документи, като автомобилът е бил представен за идентификация. В хода на извършената идентификация на автомобила в хале за технически контрол в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин е установено несъответствие между вписания в българското Свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) номер на двигателя с този, находящ се на мястото, указано от производителя. Несъответствието се е изразявало в това, че от общо 16 символа, вписани в СРМПС, на място са установени само 3. С оглед така установеното, С. е бил уведомен, че не може да завърши процедурата по промяна на регистрацията. На следващият ден – 22.10.20205 год., на Н. М. С. е връчено Уведомление № 953000-11412, с което лицето е уведомено, че във връзка с установеното несъответствие е образувана преписка с рег. № 953р-7556/2025 год. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, която ще бъде изпратена по компетентност в РУ – Видин. В уведомлението също е посочено, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, административното производство, започнато със Заявление с рег. № 250953012284/21.10.2025 год. ще бъде спряно до установяване, налице ли са данни за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 3 от НК. В заключение, лицето е уведомено, че след дата 04.12.2025 год. регистрацията на лекия автомобил ще бъде прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Предвид горното, Н. С. е депозирал жалба пред Административен съд – Видин, с която е оспорил акта за спиране на производството по промяна на регистрацията на ППС. В жалбата са обективирани обстоятелствени доводи за незаконосъобразност на спирането на административното производство, като е заявено искане за неговата отмяна. В хода на образуваното съдебно производство, първоинстанционният административен съд е изискал от административния орган представяне на административната преписка, като с нарочно Определение № 1180/12.11.2025 год., постановено по адм. дело № 351/2025 год. е задължил ответника – началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин да представи административен акт, с който се спира административното производство по Заявление № 250953012284, подадено от Н. М. С.. В изпълнение на указанието на съда, по делото е постъпило писмо рег. № 953000-12334/18.11.2025 год. от началник Сектор „Пътна полиция“, в което е посочено, че всички налични материали, находящи се в сектора са изпратени на съда. При тези фактически данни, първоинстанционният административен съд е постановил оспореното определение, с което е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството по делото. При формиране на този правен резултат, съдът е приел, че в случая липсва годен за оспорване административен акт, в т.ч. и акт с правно основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за спиране на административното производство, образувано по заявлението за промяна на регистрацията на МПС. Развити са и мотиви, съгласно които, оспореното уведомително писмо № 953000-11412/22.10.2025 год. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин има само уведомителен характер, като не засяга права и законни интереси и не създава задължения за заявителя, а единствено последния се уведомява, че в неуточнен бъдещ момент, административното производство ще бъде спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспореното определение за валидно, допустимо и правилно. Споделими са изводите на първоинстанционния административен съд, че в случая липсва годен за оспорване административен акт. Както се посочи по-горе, с оспореното писмо № 953000-11412/22.10.2025 год. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин, заявителят е уведомен, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, административното производство, започнато със Заявление с рег. № 250953012284/21.10.2025 год. ще бъде спряно до установяване налице ли са данни за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 3 от НК. Противно на заявеното от частния жалбоподател, така вписания текст не съставлява изрично заявено от административния орган властническо волеизявление за спиране на административното производство. Нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК указва, че индивидуалният административен акт (в т.ч. и този по чл. 54, ал. 1 от АПК) е изрично волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани. Анализът на цитираното писмо не удостоверява наличието на изрично волеизявление за спиране на административното производство, образувано по повод подаденото заявление за промяна на регистрацията на МПС. От друга страна, както правилно е приел и първоинстанционния съд, процесното писмо не създава права или задължения, нито от него се засягат права, свободи или законни интереси на заявителя Н. С.. Обстоятелството, че такъв нарочен административен акт за спиране на производството по подаденото заявление не е постановен от административния орган не променя уведомителния характер на оспореното писмо, нито му придава качеството на годен за оспорване административен акт. Без опора в нормативната регламентация е и твърдението в частната жалба, че по този начин лицето е лишено от адекватно право на защита. Доколкото процесното писмо на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин не съставлява годен административен акт за спиране на административното производство и такъв по същество липсва, то процесуалните срокове за приключване на административното производство не са спрели, което означава, че при тяхното изтичане без да е постановен административен акт по същество, за лицето съществува процесуалната възможност да оспори мълчалив отказ по подаденото от него заявление за промяна на регистрацията на МПС. Като е формирал правни изводи, идентични с изложените, първоинстанционният административен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,