Решение № 270 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2013 г.

Решение № 270 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "А. 28", [населено място] против решение от 5.10.2012 г. по гр. д. № 2413/2012 г. на СГС, ГО, II Б въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр. д. № 26291/2010 г. на СРС, ГО, 69 състав, с което "А. 28" [населено място] е осъден да заплати на Н. С. К. от [населено място] сумата 39 937,50 лв., представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работа при "А. 28", [населено място] през последните 10 години от трудовия му стаж, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска 8.06.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 237,34 лв. законна лихва за забава за периода от 19.05.2010 г. до 8.06.2010 г. Присъдена е държавна такса и разноски по компенсация. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Застъпва се становище, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия, независимо от основанието за прекратяването. Правото на пенсия се придобива само веднъж и в случая това право е придобито от ищеца като военнослужещ на 31.12.1999 г. като му е изплатено обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.) във връзка с чл. 238, ал. 2 ЗОВСРБ. Следователно обезщетение по чл. 222, ал. 3 ЗОВСРБ, не се дължи. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените в производството разноски. Ответникът по касация Н. С. К. от [населено място], чрез адв. Св. Н., оспорва касационната жалба. Твърди, че е получил обезщетение в размер на 20 брутни заплати по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ поради прекратяване на договора за военна служба, а не поради пенсиониране, както и че не е реализирал правото си на пенсия преди сключването на трудов договор с ответника. С оглед на това счита, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ му се дължи. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определение № 819/27.06.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: "Дали лицата, които са придобили право на пенсия за изслужено време и старост /осигурителен стаж и възраст/ по специален закон и са получили еднократно обезщетение по този закон преди да постъпят на работа по трудово правоотношение, имат право на обезщетение и по чл. 222, ал. 3 КТ ако по трудовото правоотношение са работили през последните 10 години при съответния работодател. Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с неговото разрешаване с влязлото в сила решение по гр. д. № 11013/2010 г. на СГС, II -в състав . Във връзка с поставения правен въпрос с въззивното решение е прието следното становище: Обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи, когато при прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало правото на пенсия за изслужено време и старост по ЗП, в сила до 31.12.1999 г., а след 1.01.2000 г. - право на пенсия и осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Без значение е дали моментът на прекратяване на трудовото правоотношение съвпада с момента на придобиване правото на пенсия или е настъпил след това. Важното е това право /на пенсия/ да е възникнало и лицето да не е получавало обезщетение на същото основание, тъй като на това основание обезщетението се дължи еднократно. Няма обаче законова пречка това обезщетение да се комулира с обезщетение, получено по ЗОВСРБ (отм.). Това е така, защото двете обезщетения имат различно основание, изплащат се при различни условия и имат различен характер. В случая на ищеца е изплатено обезщетение при прекратяване на кадровата военна служба по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ(отм.) като без значение е обстоятелството дали е имал право на пенсия или не към този момент. Горното становище е формирано при следната фактическа обстановка: Ищецът е бил военнослужещ в поделение № 42880 - София като със заповед № 718/30.11.1999 г. на министъра на транспорта, е освободен от кадрова военна служба на осн. чл. 128, т. 1 от ЗОВСРБ (отм.) по взаимно съгласие на страните, считано от 31.12.1999 г. след като е прослужил повече от 20 години на кадрова военна служба. При освобождаването му от военна служба същият е получил еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения на осн. чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ (отм.) Към момента на освобождаването на ищеца от кадрова военна служба - 31.12.1999 г. между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа сключен трудов договор № 46/30.12.1999 г. Видно от отбелязването в него, трудовият договор е започнал да се изпълнява от служителя от 1.01.2000 г., когато е постъпил на работа. Не се спори между страните, че към момента на освобождаване от кадрова военна служба ищецът е придобил право на пенсия по чл. 6 ЗП. Това право същият е реализирал по-късно през време на трудовото правоотношение. Заявлението за отпускане на пенсия е от 24.04.2001 г. като пенсията му е отпусната с разпореждане от 13.06.2001 г. на Р. До прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със заповед № РД-10-50/19.04.2010 г., същият е имал статута на работещ пенсионер. С решение по гр. д. № 11013/2010 г. на СГС, II-в състав /влязло в сила - при аналогична хипотеза/ е прието, че доколкото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът вече е бил придобил и реализирал своето право на пенсия и е имал качеството на работещ пенсионер, същият не може да претендира обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Водещото съображение е, че правото на пенсия се придобива само веднъж. Доколкото в случая ищецът е придобил това право в един по-ранен момент и го е реализирал по време на трудовото правоотношение, което в последствие е сключил, обезщетение по чл. 223, ал. 3 КТ не се дължи. Настоящият състав приема за правилно второто разрешение на поставения правен въпрос. Действително обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.), което в случай е в размер на 20 брутни заплати е за освобождаване от кадрова военна служба и дължимостта му не е обвързана с пенсионирането на лицето. Приема се, че това обезщетение се дължи като компенсация за изпитаните от военнослужещия рискове, ограничения и неудобства при изпълнението на кадровата военна служба. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което има ратификационен характер, съставлява парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната служба като фактическия му състав на разпоредбата включва: 1. прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за това, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3. да не е изплащано такова обезщетение. В настоящия случай не е изпълнен този фактически състав, доколкото разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ свързва правото на обезщетение с придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова право в случая ищецът е придобил в един по-ранен момент по специален закон и не само е придобил това право, но го е и реализирал, като към момента на прекратяването на трудовия му договор е бил работещ пенсионер. В тази връзка настоящият състав споделя становището, че правото на пенсия, произтичащо от факти от обективната действителност се придобива само веднъж. След като ищецът е придобил право на пенсия по специалния закон, същият не може да придобие право на пенсия и по общия закон. Самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение при действието на което е възникнало правото. В този смисъл е пояснението, което дава проф. Ат. В. в монографията си "Обезщетения по трудовото правоотношение" /стр. 87, 88/ че когато работникът или служителят след придобиването на правото по чл. 222, ал. 3 КТ е работил по следващо правоотношение може да търси гратификацията си от този, при когото правото е възникнало първоначално, стига да не е погасено по давност. Като е приел друго тълкуване въззивният съд е постановил своето решение при нарушение на материалния закон. С оглед на това решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него съдът ще постанови ново решение, с което предявените искове ще бъдат отхвърлени. Решението по гр. д. № 61/2013 г. на ВКС, IV ГО не е обвързващо предвид възприетата от съда по делото различна фактическа обстановка във връзка с пенсионирането на ищеца. С оглед изхода от делото ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касаторът направените в производството разноски в размер на 2 202,75 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.,