Определение № 619 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 612/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. М., [населено място] срещу определение № 1505/19.07.12г., постановено по гр.д.№ 2124/12г. от Софийския апелативен съд, с което отхвърлено искането му за изменение на решение № 2028/27.12.2011г. в частта за разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 345.58 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по силата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, когато те са били защитавани от юрисконсулт. Определението е правилно. Законодателят е направил изрично разграничение между присъждането на възнаграждение за юрисконсулт и на направените от страната разноски за адвокат. Отговорността за разноски при адвокатска защита се урежда съгласно заплатеното от страната възнаграждение по договор - чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК. Когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда – чл.78, ал.8 ГПК. В този случай, доказателства за плащането не се събират именно поради съществуващите отношения между юрисконсулта и представляваното лице, основани на договор, който урежда правата и задълженията на страните, а не само процесуалното представителство по конкретно дело. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд