Определение № 622 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. В. С.,[населено място], област Р., подадена от пълномощника и адвокат Л. Б., срещу разпореждане от 14.06.2010 г. на Р. окръжен съд по гр. дело №224/2010 год., с което е върната касационната и жалба срещу въззивно решение №191 от 26.04.2010 г. на Р. окръжен съд по гр. дело №224/2010 г. Ответникът по частната жалба Р. В. Т.,[населено място], не е заявил становище. В обжалваното разпореждане е посочено, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1 000 лв., защото въззивното решение се обжалва само в частта, с която е определен началният момент на дължимата издръжка. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Касационната жалба е подадена срещу въззивно решение №191 от 26.04.2010 г. на Р. окръжен съд по гр. дело №224/2010 г. в частта, с която е отменено решение №124 от 28.12.2009 г. на Беленския районен съд по гр. дело №595/2009 г. за осъждането на Р. В. Т. да заплаща месечна издръжка от 80 лв. за детето В. Р. В., считано от 17.08.2009 г. и вместо това същата издръжка е присъдена от влизане на решението в сила. Оттук следва, че съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7 ГПК обжалваемият интерес е над 1000 лв. – 2 880 лв. Ето защо касационната жалба е допустима. Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Р. окръжен съд за изпълнение процедурата по чл.287 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.