Определение № 116 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 634/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 788/29.01.2021 г. на адвокат Р. П. Р. срещу определение № 6/06.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4089/2020 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което жалбата му срещу решение № 2969/09.10.2020 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАС) е оставена без разглеждане, като насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество. Изложени са доводи, че обжалваемостта на решението на ВАС, с което се отказва предоставянето на стикери на адвокатските съвети за ежегодна заверка на адвокатските карти, ако не са издължени месечните вноски към ВАС, произтича директно от чл. 9 Директива (ЕС) №2018/958 на Европейския парламент и на Съвета относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии. Атакуваното решение попада в обхвата на Директивата като въвеждащо нова регулация от страна на професионалния орган на държавата-членка за упражняване на адвокатската професия, като на практика установява правило ограничаващо и дори лишаващо адвоката от правото да упражнява професията си. Според жалбоподателя, адвокатската професия може да се упражнява само от лице вписано в регистъра на адвокатската колегия, което обстоятелство се удостоверявало чрез адвокатската карта, а решението на ВАС да откаже стикер за ежегодна заверка на картата е равнозначно на отписване от регистъра. Срокът за транспониране на директивата е изтекъл и тъй като Закона за адвокатурата (ЗА) не предвижда процедура за обжалване пред съд на решения на ВАС, съдържащи правила относно упражняването на адвокатската професия, нарушено е както правото на ЕС, така и ЕКЗПЧОС. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да остави без разглеждане жалбата на адв. Р. срещу решение № 2969/09.10.2020 г. на Висшия адвокатски съвет, съставът на ВКС е приел, че то не попада в категорията решения, чиято обжалваемост пред ВКС е предвидена в Закона за адвокатурата. Посочено е, че подхода на законодателя изчерпателно да посочи в ЗА кои от решенията на ВАС подлежат на съдебен контрол произтича от принципа на автономност и независимост на адвокатурата като съсловна професионална организация прогласен в чл. 134, ал. 1 КРБ. Цитирани са и актове на ВКС, обективиращи константната съдебна практика на съда, че на съдебен контрол подлежат само онези решения на ВАС, чиято обжалваемост изрично е предвидена в нарочна специална разпоредба или за които е налице пряко препращане към чл.7, ал.5- ал.7 ЗА. Определението е правилно. Частната жалба е насочена срещу решение №2969/09.10.2020 г. на ВАС, с което се отказва предоставянето на стикери на адвокатските съвети за ежегодната заверка за 2021 г. на адвокатските карти, ако не бъдат издължени месечните вноски към ВАС. Правомощията на ВАС са уредени в чл.122, ал.1 ЗА, като съгласно, ал.2 на същата разпоредба, решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на ВАС, като този подход на законодателя произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл.134, ал.1 КРБ е свободна, независима и самоуправляваща се. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗА, съгласно която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Решенията на ВАС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи: чл. 7, ал. 4 - 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл.88, ал.5 ЗА, тъй същата е обща норма, регламентираща само осъществявания от ВАС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии - в рамките на широката им компетентност по чл.89 ЗА. Според настоящия състав, допустимост на съдебния контрол върху обжалваното решение на ВАС не може да бъде извлечен и от нормата чл. 9 от Директива (ЕС) № 2018/958, съгласно която държавите-членки осигуряват ефективни правни средства за защита във връзка с въпросите, обхванати от директивата, в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, поради обстоятелството, че решението на ВАС, макар и да е решение на професионален орган, не попада в приложното поле на директивата. Съгласно чл. 2 от Директивата, същата се прилага спрямо законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите-членки, с които се ограничава достъпът до дадена регулирана професия или нейното упражняване, или един от начините на упражняване, включително използването на професионално звание и разрешените професионални дейности във връзка с такова звание, които попадат в обхвата на Директива № 2005/36/ЕО. Решението на ВАС не попада в приложното поле на директивата не защото не установява правило, задължително за всички адвокатски съвети и адвокати, а защото не съставлява правило, което ограничава достъпа или упражняването на адвокатската професия. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗА адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия, като след вписването на адвоката се издава адвокатска карта. Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта, според чл. 9, ал. 6 ЗА подлежи на обжалване по реда на чл. 7 ЗА. Същевременно, съгласно чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗА адвокатските регистри са публични, а вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие. В тази връзка не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че без ежегодна заверка на картата си адвокатът не може да упражнява професията си. Законът не посочва адвокатската карта като условие за достъп до или за упражняване на професията. Безспорно картата служи за легитимирането на адвоката (и го улеснява), но тя не е единственият способ за легитимация при упражняване на адвокатската дейност – по арг. от чл.147- чл.149 ЗА. Обжалваното решение на ВАС въвежда начин на удостоверяване изпълнението на задължението по чл. 49, ал. 1 ЗА – заплащането от адвоката на дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет и в този смисъл то не въвежда (и не би могло) ограничение на подзаконово или административно ниво, препятстващо достъпа до професия или нейното упражняване. Предвид всичко изложено, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение,