Определение № 50484 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1587/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АГРОБУЛС” ООД /н./, представлявано от управителя И. Т., срещу определение № 261 от 14.04.2022г. по т.д. № 121/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по подадената от дружеството въззивна жалба с вх. № 271389 от 13.12.2021г. поради оттеглянето ѝ от страна на другия управител на дружеството З. Ж.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено, без да е съобразена обективно цялата фактическа обстановка по делото. Сочи, че въззивният съд не е взел предвид наличието на колизия на интереси между дружеството и управителя му З. Ж., която е действала в противоречие с неговите интереси, като го е задължила в полза на сина си Д. Д. – ищец в производството делото. Твърди, че именно по молба на сина на З. Ж. – ищецът Д. Д., е било открито производството по несъстоятелност на дружеството. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че с оттегляне на въззивната жалба след изтичане на срока по чл.259, ал.1 ГПК дружеството не би могло отново да упражни правото си на жалба срещу постановеното първоинстанционно решение по т.д. № 785/2019г. на Варненски окръжен съд, ищец по който е Д. Д. – синът на управителя З. Ж.. Счита, че изложеното недвусмислено установява целеното от управителя З. Ж. накърняване на интереса на дружеството, респ. защита на интересите на другия кредитор с оспорено вземане в производството по несъстоятелност на дружество – сина ѝ Д. Д.. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът Д. А. Д. не представя отговор на частната жалба. Третите лица – помагачи С. И. Р. и „Агростандарт – 2004” ЕООД, и синдика на „АГРОБУЛС” ООД /н./ не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 260169 от 01.11.2021г. по т.д. № 785/2019 на Варненски окръжен съд: 1/. въззивна жалба на Д. А. Д. срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за установяване на вземането му за главница от 260 000 лева по 26 броя договори за заем със заемодател „Булинвестмънт – 2000” ЕООД, вземането по които му е прехвърлено с договор за цесия от 22.04.2016г., ведно с неустойки, законни лихви и съдебни разноски; в частта, с която са отвърлени исковете му за заплащане на сумата 157 295.34 лева по договор за продажба на вземане от 19.12.2017г., сключен с „Ванхил” ЕООД, и сумата 457 228.66 лева по договор за продажба на вземане от 02.04.2018г., сключен с „Ванхил” ЕООД, както и в частта, с която се отхвърля искът за присъждане на неустойки по 16 броя договори за заем за сумата 155 000 лева, сключени между него като заемодател и „Агробулс” ООД като заемател в периода от 01.03.2016г. – 21.03.2016г.; 2/ въззивна жалба на „Агробулс” ООД /н./ срещу решението в частта, в която се уважават предявените от Д. А. Д. искове за установяване съществуване на вземането по отношение на дружеството като длъжник по несъстоятелността за сумата 155 000 лева, представляваща главница, дължима въз основа на 16 броя договори за заем и договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., подписани в периода от 01.03.2016г. – 21.03.2016г., между „Агробулс” ООД, представлявано от З. Ж., в качеството му на заемател, и Д. Д., в качеството на заемодател, за които са издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 5114/2016г. и по ч.гр.д. № 5628/2016г. ня Варненски районен съд, ведно със законните лихви за посочените периоди. Във въззивната жалба на „Агробулс” ООД /н./ е направено особено искане да бъде оставено без уважение евентуално оттегляне на подадената жалба от другия управител на дружеството – З. Ж., с което би накърнила правото на защита на дружеството срещу претенциите на сина ѝ Д. Д.. След подаване на въззивната жалба, с молба вх. № 261081 от 17.02.2022г., подадена от „Агробулс” ООД /н./, представлявано от управителя З. Д. Ж., е оттеглена подадената от дружеството въззивна жалба. С обжалваното определение № 261 от 14.04.2022г. въззивният съд е констатирал, че са подадени две въззивни жалби от „Агробулс” ООД, като с молба от 12.01.2022г. управителят на дружеството И. Т. е уточнила, че поддържа първата въззивна жалба, подадена лично от нея. Посочил е, че с молба от 17.02.2022г. другият управител на дружеството З. Ж. е отеглила въззивната жалба. Посочил е още, че съгласно отбелязванията в ТР по партидата на дружеството двамата вписани управители И. Т. и З. Ж., с прекратени правомощия в производството по несъстоятелност, представляват дружеството заедно и поотделно, поради което всеки от тях е оправомощен да извършва самостоятелно процесуални действия, свързани с предмета на делото, респ. – с въззивната жалба. Намерил е, че доколкото изявлението на управителя З. Ж. се явява последващо по отношение това на другия управител за депозирането на жалбата, именно то, явяващо се последно за дружеството, задължава съда да предприеме предвидените в него процесуални действия и да прекрати производството по делото. Поради това въззивният съд е прекратил производството по подадената от „Агробулс” ООД въззивна жалба. Обжалваното определение е неправилно. Правилно въззивният съд е приел, че с оглед вписаното в ТР по партидата на дружеството, че същото се представлява от двамата управители И. Т. и З. Ж. заедно и поотделно, всеки един от управителите може самостоятелно да представлява дружеството, в това число да подаде въззивна жалба и да оттегли такава. Въззивният съд обаче, при формиране на извода си, че именно волеизявлението на управителя З. Ж., явяващо се последно за дружеството, задължава съда да предприеме поисканите с него процесуални действия и да прекрати делото, не е съобразил, че от една страна, в подадената от дружеството чрез управителя И. Т. въззивна жалба е изявена воля да не се взема предвид евентуално последващо изявление на управителя З. Ж. за оттегляне на жалбата, а от друга страна, е налице противоречие между интересите на последната и представляваното от нея дружество с оглед факта, че тя е майка на насрещната страна Д. Д., ищец по предявените против дружеството искове. С оглед на тези обстоятелства, сам по себе фактът, че волеизявлението на З. Ж. като управител на дружеството – жалбоподател е последващо спрямо подадената от него чрез управителя И. Т. въззивна жалба, не обуславя извод, че именно това е действителната воля на дружеството. В случая не е налице хипотезата на последващо изявление на дружеството, направено чрез единия от управителите му, разполагащи със самостоятелна представителна власт, а хипотеза на противоречие между двамата управители относно действията, които следва да се извършат от името на дружеството. От данните по делото се установява, че управителят З. Ж. е майка на ищеца и изявлението ѝ за оттегляне на подадената от дружеството въззивна жалба води като последица до влизане в сила на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от сина ѝ против дружеството осъдителен иск. Изложеното дава основание да се приеме, че в случая са налице противоположни интереси по настоящото дело между представляваната страна и нейния представител, което съгласно практиката на ВКС би било основание за назначаване на особен представител на дружеството по чл.29, ал.4 ГПК. Доколкото обаче дружеството има и друг управител, който също разполага със самостоятелна представителна власт и по отношение на когото липсват данни за противоречие с интересите на дружеството, такова основание не е налице, а следва да се приеме, че в настоящото производство дружеството следва да се представлява от управителя И. Т.. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са били налице основания за частично прекратяване на въззивното производството по подадената от „Агробулс” ООД /н./ въззивна жалба поради оттеглянето ѝ от. Като е достигнал до противния извод, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,