Определение № 6313 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4985/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на С. И. В. от гр. Пловдив, чрез процесуален представител, против протоколно определение от 22.04.2026 г., постановено по адм. д. № 2913/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото до постановяване на окончателно решение по дело С-676/25 на Съда на Европейския съюз.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че не са налице предпоставките за спиране на производството, тъй като между предмета на делата няма идентитет и тълкуването, което ще извърши СЕС не е обуславящо изхода на спора. Счита, че облигационните отношения между страните не са приключили, като личните й данни са в процес на обработка, а не са архивирани, какъвто е обхватът на преюдициалното запитване до СЕС. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Ответникът – "Изи Асет Мениджмънт " АД, чрез процесуален представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. И. В. срещу изричен отказ на "Изи Асет Мениджмънт"АД, за предоставяне на поисканото от дружеството копие от договор за потребителски кредит, съдържат лични данни.

За да спре производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, първоинстанционният съд е посочил, че пред СЕС е образувано дело С-676/25 по отправено от Административен съд - Варна преюдициално запитване с определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на същия съд, като отговорите по поставените в преюдициалното запитване въпроси, са пряко относими към разглеждания в производство правен спор.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016, поради което произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. д. № 2913/2025 г. на АС-Пловдив.

Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, поради което е неоснователно оплакването на частния жалбоподател.

Съдът на основание чл. 168, ал. 1 АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като отговорът на СЕС по поставените в преюдициалното запитване на АС - Варна по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на същия съд препятства изпълнението на задължението на съда в горния смисъл.

С оглед изложеното, обжалваното протоколно определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК е правилно и следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение