Определение № 2145 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. С. от гр. Русе против определение № 163 от 16.01.2025 г. по адм.д. № 1017/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което съдът е оставил без разглеждане негова жалба срещу писмо № 94Н-861-4#1 от 09.12.2024 г., издадено от секретар на община Русе, и е прекратил производството по делото като недопустимо. Частният жалбоподател твърди, че с оспореното писмо се създават права и задължения за гражданите, тъй като с него се установява, че [улица]в гр. Русе е място за движение на МПС и велоалея и по нея не следва да се движат пешеходци, с което се създават предпоставки за пътнотранспортни произшествия, въпреки поставените знаци за забрана за движение на МПС в определени часови зони. Оспорва извода на съда, че атакуваното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административиня съд за разглеждането му по същество. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Н. С. е сезирал Административен съд - Русе с жалба срещу писмо № 94Н-861-4#1 от 09.12.2024 г., издадено от секретар на община Русе. Писмото е изпратено до С. във връзка с негов сигнал № 94Н-861-4#1 от 25.11.2024 г., подаден до община Русе, в който лицето твърди, че служителите на Общинска полиция и Сектор "Пътна полиция" не съставят актове и фишове на пешеходци, които се движат по [улица]в града, тъй като тя не е пешеходна зона, а е такава само в определени часови периоди и в периода на забраната за преминаване на МПС може да има превозни средства, които да са влезли в разрешеното време, но да излизат след него, поради което се създават конфликти с движещите се пешеходци. Именно поради недобрата организация на движението в този участък С. е поискал съответните органи да вземат мерки, като въведат повече контрол или променят организацията на движение така, че да не се създават предпоставки за ПТП. Оспореното пред административния съд писмо е издадено от секретар на община Русе и с него С. е уведомен, че съгласно ОУП на община Русе [улица]е изцяло пешеходна зона. С пътен знак В2 е забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки. С допълнителна табела е означено, че забраната важи за часовия диапазон от 09.00 часа до 13.00 часа и от 15.00 часа до 06.00 часа. Първоинстанционният съд е приел, че писмото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, а има характеристиката на уведомление, поради което е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е правилно. Оспореното писмо е издадено в отговор на подаден от С. сигнал до община Русе във връзка с организацията на движение на пешеходци и МПС по [улица]в гр. Русе, видно и от твърденията на самия жалбоподател както в първоначалната, така и в частната жалба. Преценката за допустимост на оспорването включва проверка на предмета на искането, с което жалбоподателят е сезирал община Русе, както и преценка на това дали органът има задължение да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК по това искане. Няма нормативна уредба, която да задължава някой от органите на общината, в случая секретаря на община Русе, да се произнесе по предмета на искането. Произнасянето по отправеното искане с индивидуален административен акт изисква съответният орган не само да има правомощие, но и задължение да се произнесе по процесното искане. Съдържанието на отправеното от С. искане сочи, че се касае за информиране на органа за установена и твърдяна от жалбоподателя неправилна организация на пътнотранспортната обстановка по [улица]в гр. Русе и липса на достатъчен контрол за нарушения, което според него е предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Така поддържаните твърдения, с които жалбоподателят е сезирал общината сочат, че лицето е подало информация за собствената си преценка за пътната обстановка по посочената улица и наличието на необходимост от реорганизация. Това означава, че в случая става въпрос за подаване на сигнал по чл. 107, ал. 4 АПК, а не за сезиране на органа за издаване на индивидуален административен акт, чийто адресат да бъде Н. С.. Съгласно чл. 124, ал. 2 АПК актът, постановен по сигнал, не подлежи на обжалване. Като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, Административният съд - Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд