Решение № 5304 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационни жалби на: 1. Л. Л. А., чрез адв. Даутева; 2. К. З. А., чрез адв. Богоева и 3. гл. архитект на община Симитли, чрез адв. Кабурова, против решение № 3704 от 15.11.2024 г., постановено по адм. д. № 752/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменено разрешение за строеж № 38 от 12.06.2019 г. на гл. архитект на община Симитли, ведно с одобрените инвестиционни проекти за обект: едноетажна сграда: обект за търговия и услуги в УПИ VІ-112, кв. 21, по плана на гр. Симитли. С решението са отменени и заповед № 13/ 18.07.2019 г. на гл. архитект на община Симитли за поправка на очевидна фактическа грешка и заповед № 5/ 16.03.2020 г. на гл. архитект на община Симитли за поправка на очевидна фактическа грешка. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение, респективно за неправилност и необоснованост, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят същото да бъде обезсилено като недопустимо, а при условията на евентуалност да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират присъждане на разноски за две инстанции. Ответниците – Е. К. Д., К. Д. Д. и В. Д. П., чрез процесуалния им представител адв. Стойкова, в съдебно заседание и в представени писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от адв. Кабурова и адв. Даутева адвокатско възнаграждение. Ответникът Кметът на община Симитли не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Е. Г. С., Р. Ц. И., Л. Ц. С., Г. А. С., Г. В. С., Й. Х. И., К. С. С., С. С. С., С. А. С., А. В. К., З. К. Т., К. Г. Т., А. В. и Р. Г. А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира решението за недопустимо по следните съображения: Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалба срещу разрешение за строеж, издадено от главния архитект на община Симитли, въпреки че по делото са били налице предпоставки за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството поради недопустимост. Този извод на настоящата инстанция се обуславя от две самостоятелни основания – просрочие на жалбата и липса на годен предмет на съдебен контрол. По отношение на допустимостта на жалбата съдът намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при преценка на редовността на съобщаването на административния акт. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че административният орган е извършил съобщаване на разрешението за строеж по реда на чл. 61 АПК в приложимата към 2019 г. редакция. Съобщаването е осъществено чрез изпращане на препоръчани писма с обратни разписки до адресатите, като пощенските документи удостоверяват, че същите не са открити на адреса поради отсъствие, включително пребиваване в чужбина. Върху пощенските документи са отбелязани дата на посещение, резултат от връчването и обстоятелството на невръчване поради отсъствие на адресатите, включително пребиваване извън страната. Допълнително по делото са приети приемо-предавателни протоколи и официална информация от „Български пощи“ ЕАД относно движението на пратките и връщането им към подателя. При тези факти е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 АПК (отм.), при която при невръчване на съобщението поради отсъствие на адресата административният орган законосъобразно преминава към последващите способи за съобщаване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. От доказателствата по делото се установява, че административният орган е приложил именно този ред чрез обявяване на съобщението на интернет страницата на общината и чрез поставяне на съобщение на адреса на заинтересованите лица. Съдът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че съобщаването е опорочено поради неспазване на общи условия на пощенски оператор, публикувани значително по-късно от релевантния момент. Общите условия, на които се е позовал първоинстанционният съд, не са били част от действащата нормативна уредба към момента на извършване на връчването през 2019 г., поради което не могат да бъдат критерий за законосъобразност на съобщаването. Преценката за редовност на административното съобщаване следва да се извършва единствено по действащите към момента на извършването му процесуални норми на АПК. Неправилен е и извода, че липсата на многократни посещения на адреса или други допълнителни действия от страна на пощенския оператор опорочава връчването. Законът не въвежда подобно изискване като елемент от фактическия състав на съобщаването. От значение е единствено дали са извършени предвидените в закона действия, удостоверени по надлежен ред, което в случая е налице. При това положение съдът приема, че съобщаването на административния акт е извършено редовно и от последното надлежно съобщаване е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Този срок е изтекъл преди подаване на жалбата срещу разрешението за строеж, поради което същата е просрочена и недопустима. Като е разгледал по същество просрочена жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. Наред с това, настоящият състав намира, че по делото е установено и друго самостоятелно основание за недопустимост на производството – липса на предмет на съдебен контрол. От събраните по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-техническите експертизи, се установява, че строежът, разрешен с оспореното разрешение за строеж, е реализиран и въведен в експлоатация с издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. След въвеждането на строежа в експлоатация разрешението за строеж изгубва правното си значение и има единствено удостоверителен характер установяващ законността на извършеното строителство. Нещо повече след като са изтекли сроковете за обжалване и разрешението за строеж е влязло в сила и същото представлява стабилен административен акт, който съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 8 /по сега действащата редакция на нормата, съответно чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в приложимата към онзи момент редакция/ не подлежи на отмяна. Това налага заключението, че подадената в последствие жалба се явява недопустима. Като е приел противното и е разгледал по същество недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на спора, в полза на касаторите следва да бъдат присъдени направените, своевременно поискани и доказани разноски за производството пред касационната инстанция, като за тях се задължат ответниците в касацията и жалбоподатели в първоинстанционното производство Е. К. Д., К. Д. Д. и В. Д. П.. На касатора - Община Симитли разноски в общ размер от 1735,79 /хиляда седемстотин тридесет и пет евро и седемдесет и девет цента /, от които за държавна такса /35,79 евро/ и за адвокатско възнаграждение /1700 евро/, съгласно представен списък. На касатора – Л. Л. А. разноски в общ размер от 879,42 евро /осемстотин седемдесет и девет евро и четиридесет и два евроцента/, от които за държавна такса /35,79 евро/ и за адвокатско възнаграждение /843,63 евро/, съгласно представения списък. Направеното от страна на касатора К. З. А. искане за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,