Определение № 7272 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2196/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на А. А. П. срещу решение № 633/04.09.2020г. г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на железопътна линия София- Драгоман, участък Разделен пост Петърч- Драгоман от Проект "Модернизация на железопътната линия София - Драгоман, част от Трансевропейската железопътна мрежа" съгласно подробни устройствени планове- парцеларни планове, част от комплексен проект за инвестиционна инициатива, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-182 на заместник- министъра на регионалното развитие и благоустройството от 4 октомври 2019г., имоти и части от имоти- частна собственост, на територията на общините Божурище, Костинброд, Сливница и Драгоман, Софийска област, подробно описани в приложение към решението в частта относно размера на определеното й с решението на МС обезщетение за подлежащите на отчуждаване поземлени имоти с идентификатори 67372.11.133, 67372.11.134 и 67372.11.135. В жалбата се поддържа, че обезщетението досежно втория и третия от посочените имоти не отговаря на критериите за справедливост, а остатъкът от имот 67372.11.133, след отчуждаването, е неизползваем по предназначение. Жалбата е депозирана чрез Министерския съвет на Р България, който я изпраща ведно с административната преписка, с изразено становище за нейната неоснователност. С определение по хода на делото от 24.03.2026г. са конституирани страните в производството: като жалбоподател А. А. П., като ответник- Министерски съвет на РБ, и като заинтересовани страни- министърът на регионалното развитие и благоустройството; министъра на финансите; министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" /ДП „НКЖИ“/ и е задължено последното да представи доказателства за съобщаване на оспорения акт на жалбоподателката. Постъпил е писмен отговор от 30.03.2026г. от ДП „НКЖИ“ с изложено мотивирано становище за просрочие на оспорването, респективно- за недопустимост на жалбата на основание чл.159, ал.1, т.5 АПК. Алтернативно се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Към отговора са приложени писмени доказателства, включително заверено копие от извадка от деловодната система на ДП „НКЖИ“ за връчване чрез ССЕВ. С разпореждания от 15.04.26г. и 12.05.2026г. на съдията- докладчик /л.28 и л.94 от делото/ на ДП „НКЖИ“ са дадени указания да представи надлежни доказателства за обстоятелството, поддържано в писмения отговор, а именно- че за оспорения акт жалбоподателката следва да се счита уведомена най- късно на 25.07.25г. В изпълнение на указанията, по делото са представени от ДП „НКЖИ“ доказателства в подкрепа на тезата, че жалбата е депозирана извън законоустановения 14 дневен срок от съобщението за акта на МС, които ще бъдат обсъдени по- долу. С доводи, развити в молба от 31.03.2026г., министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. С. Василева, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Към молбата са представени писмени доказателства. В писмено становище от 02.04.2026г. министъра на транспорта и съобщенията, чрез пълномощниците И. Йорданов и А. Георгиева, са релевирали доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие, алтернативно- за нейната неоснователност. Съдът, като съобрази доводите на страните, представените доказателства и след извършената служебна проверка относно допустимостта на жалбата, установи следното: Тезата на жалбоподателката в подкрепа на допустимостта на жалбата е, че същата не е уведомена редовно по реда на АПК. Според въведените твърдения, жалбоподателката към датата на акта е била задържана под стража в места за лишаване от свобода, видно от представената служебна бележка рег. № 17 148/04.11.2022г. От своя страна, за да обоснове тезата си за просрочие на жалбата, ДП „НКЖИ“, че като инвеститор на обекта, поддържа, че е изпълнил законовите изисквания, изпратил е писмо с приложени уведомления и документи, което е останало непотърсено. В подкрепа на това твърдение доказателства не са представени. Оспорено решение на МС по чл.34а, ал.1 ЗДС, с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти. В разпоредбите на чл. 34б, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС е налице изрична уредба относно връчването на този акт, препращаща към правилата на чл. 61 АПК, която в случая не е изпълнена от административния орган. Визираните разпоредби предвиждат изрично задължение за инвеститора на обекта да съобщи решението на МС на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК, а в случаите, когато някое от заинтересованите лица не е намерено на постоянния или настоящия му адрес решението на МС се съобщава от инвеститора по реда на чл. 61, ал. 3 АПК и чрез обнародване на обявление чрез Държавен вестник. Доколкото освен, че извършва позоваване в този смисъл, административният орган не представя доказателства по отношение на П. действително да е извършено съобщаване на акта по реда на чл.61 АПК, то съдът приема, че в разглеждания случай не са налице предпоставки за процедиране по предвидения алтернативен ред, чрез обявление с ДВ /каквото несъмнено в случая е извършено чрез ДВ, бр.99 от 20.11.2020г., видно от приложената извадка по делото, стр.47-48/. Независимо от горното, съдът констатира следното: Със Заявление за достъп до обществена информация, заведено в деловодството на ДП „НКЖИ“ с рег. № ЗДОИ-16/17.07.2025г. /л.44 от делото/, А. П. е поискала по реда на чл.2, ал.1 и чл.24 от Закона за достъп до обществена информация да й бъде предоставено пълно копие от решение № 633/ 04.09.2020г. на МС, от цялата административна преписка по процедурата по отчуждаване, всички документи, доказващи изпълнението на задължените за съобщаване на решението на заинтересованите лица и в частност на А. П.. Като мотив за искането е посочено, че търсената информация е необходима за упражняването от страна на П. на законните й права и за защита на интересите й в съответствие с приложимото законодателство. Като начин на предоставяне на информацията е посочено „в писмен вид, чрез системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ „ на профила на заявителката в посочената система. Установява се, че в долната част на заявлението, в графа „коментари“ е отбелязано „Изпълнено. Изготвено решение РЗДОИ-13/25.07.2025г. за предоставяне на пълен достъп до исканата информация и Писмо ЖИ 24709/25.07.2025г., които са изпратени на г-жа П. по имейл чрез Системата за сигурно електронно връчване“. По делото от страна на ДП „НКЖИ“ неколкократно са представяни доказателства, включително от деловодната система на държавното предприятие, от които не може да се установи по несъмнен начин надлежно връчване, като в тази връзка са дадени и описаните по- горе указания от съда. Такова връчване може да бъде удостоверено само с генерирано от ССЕВ удостоверение за връчване. Такова удостоверение е представено от ДП „НКЖИ“ с молба от 19.05.2026г. От същото е видно, че по искане за достъп до обществена информация с вх. № ЗДОИ – 16/ 17.07.2025г., на датата 29.07.2025г., на П. са връчени следните документи за връчване: заявление № ЗДОИ-16.zip /11.8 МВ/ и ЖИ-24709/ 25.07.2025г._Заявление № ЗДОИ-16_17.07.2025г.docx /153 КВ/. По делото, на стр.48-49 се съдържа Писмо именно с горепосочения номер ЖИ-24709/ 25.07.2025г. на генералния директор на ДП „НКЖИ“, от съдържанието на което се установява, че със същото са предоставени на П. следните документи: копие на решение № 633/04.09.2020г.; копие на преписката за отчуждаване на горецитирания имот, включваща общ оценителски доклад, експертна оценка на имоти с идентификатори 67372.11.134 и 67372.11.135.; актуализация на експертни оценки; скици на горецитираните имоти и др. При тези данни, съдът намира за доказано, че жалбоподателката е уведомена за обжалвания акт на 29.07.2025г. Законоустановеният 14-дневен срок в чл.38, ал.1 от ЗДС за обжалването на решението на Министерски съвет е изтекъл на 12.08.2025г. – присъствен ден /вторник/. Жалбата, по която е образувано производството по настоящото делото, е подадена в деловодството на Административен съд- София град като „искова молба“ на 12.02.2026г., следователно много след изтичане на законовия срок за обжалване. Дори да се приеме, че са налице основанията по чл.140 от АПК за удължаване срока за обжалване, то отново жалбата е депозирана значително след удължения с два месеца срок. Срокът за обжалване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на обжалване за страната. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е процесуално недопустима като просрочена. Затова и на основание чл.159, т.5 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред Върховния административен съд - да се прекрати. По разноските: При този изход на делото и предвид заявеното искане от процесуалните представители на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията, на МРРБ и на МТС, в полза на юридическите лица следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на по 102.25 евро на всеки от тях. Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.5 от АПК Върховния административен съд, състав на четвърто отделение