Определение № 418 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4445/2019 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Т. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5995 от 09.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 4832/ 2019 г., с което е оставена без уважение жалба на молителката срещу действия на частен съдебен изпълнител рег.№ *** по изп.д.№ 20118500400030. Молителката излага твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението на Софийски градски съд, за постановяването му в противоречие с процесуалния закон и за нищожност на същото (в посочената поредност). Никакви твърдения за наличие на основания за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК не са изложени. Ответната страна „Юробанк България” АД оспорва допустимостта на молбата като поддържа, че в нея са посочени само основания за обжалване, а не и за отмяна на влязло в сила решение. Твърди също, че такива основания не са налице. Съдът намира молбата за недопустима. Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Сила на пресъдено нещо решенията на окръжните съдилища, постановени по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, нямат. Затова в т.3 на Тълкувателното решение изрично е прието, че такива решения не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища на територията на републиката, включително за настоящата инстанция. Поради съдът приема, че подадената молба за отмяна не подлежи на разглеждане по същество и