Определение № 4949 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на област София чрез процесуален представител юрк. Бачева против определение № 10227/24.03.2025г., постановено по адм. д. № 1985/2025г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е допълнено определение № 6961/27.02.2025г. и Областната управа на област София е осъдена да заплати на А. Х. разноски по делото в размерна 1010лева. В частната жалба се твърди, че обжалваното определението е неправилно, като се излагат съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК. Моли съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски и за настоящото производство. Ответникът – А. Х. не изразява становище по основателността на частната жалба. При извършената проверка ,Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение № 6961/27.02.2025г.Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на А. Х. против мълчалив отказ на Областния управител на област София по заявление N ОА23-298/14.01.2025г. за заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка по чл.587 от ГПК. Производството по делото е прекратено, като съдът е изложил мотиви за липса на отказ, поради което и липса на годен за оспорване акт, както и отпаднал правен интерес предвид факта на издаване на Удостоверение с изх.N ОА23-298-2/18.02.2025г., с което искането за извършване на съответната административна услуга е удовлетворено. С обжалваното определение е уважено искането на оспорващия за присъждане на разноски, като съдът е приел, че независимо, че исканото удостоверение вече е издадено, с поведението си ответникът е дал повод за иницииране на съдебното производство. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В случая, искането за отмяна на акта вече е удовлетворено, което води не само до последващо отпадане на правния интерес на жалбоподателя в хода на съдебното производство, но и до последваща липса на годен за съдебен контрол административен акт. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Съществуващата непълнота в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, която урежда заплащането на разноски само в една от хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно – оттегляне на оспорения акт, следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Аргумент в подкрепа на изложеното тълкуване е и новата ал. 3 на чл. 143 от АПК, която лишава ответника от право на разноски, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Решаващото в случая е, че именно органът с поведението си е станал причина за образуване на съдебно производство и сторени от жалбоподателя разноски, което обосновава приложимост на чл. 143, ал. 2 от АПК. При постановяване на обжалваното определение, правилно съдът е съобразил датата, на която е подадена до съда жалбата против мълчаливия отказ- 17.02.2025г. Към тази дата все още няма произнасяне по подаденото заявление, налице е формиран мълчалив отказ, съответно налице е и правен интерес за заявителя да оспори този отказ пред компетентния съд. На практика, издаването на процесното удостоверение е след като е упражнено правото на жалба по съдебен ред и следва да бъде определено като акт с правни последици на оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл. 156 от АПК, поради което при подадено в срок искане за присъждане на разноски и представени своевременно доказателства за сторени такива, АССГ правилно ги е присъдил. Фактът, че органът се е произнесъл на следващия ден- 18.02.2025г. не променя извода, че непроизнасянето в срок на компетентния административен орган е станало повод за образуване на делото, във връзка с което оспорващият е сторил разноски в общ размер на 1010 лева – 10 лева заплатена държавна такса и 1000 лева – договорено и реално платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна помощ. Частният жалбоподател не е направил своевременно възражение за прекомерност, изложените доводи за недължимост на разноски не е еднозначно на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. По изложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение