Определение № 5452 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Л. П. В. от гр. Стара Загора, чрез процесуалния представител адв. Илчева, против определение № 1351 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 195/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – главен архитект на Община Братя Даскалови, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Л. В. против писмо изх. № Т-28#1 от 03.02.2026 г. на главния архитект на Община Братя Даскалови и е прекратил производството по делото. За да постанови определението съдът е приел, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като процесното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, в т. ч. и мълчалив отказ за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/, както и не е отказ за разглеждане на искане за издаване на такъв акт по смисъла на чл. 197 от АПК. Прието е също така, че оспореното писмо е било издадено от главния архитект на общината в качеството му на председател Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ и поради това с оглед на съдържанието има уведомителен характер, независимо че законът не предвижда изрично уведомяване на иницииралия производството заявител за решението на ОЕСУТ. Според съда доколкото след издаването на писмото не е налице произнасяне на компетентния орган по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ в срока, визиран в цитираната разпоредба, то това би било основание за оспорване на мълчалив отказ на компетентния орган, но не рефлектира върху правната природа на оспореното писмо и възможността за обжалването му, в частност не е основание да се приеме, че се касае за финализиращ процедурата акт, постановен от некомпетентен орган. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол. Видно от съдържанието на писмото, жалбоподателят е уведомен от главния архитект на Община Братя Даскалови, във връзка със заявлението му с вх. № Т-28/16.01.2026 г., че подаденият от него проект за одобряване на изменение на ПУП – ПР за УПИ VII – 44, кв. 13 по регулационния план на [населено място], Община Братя Даскалови, не е приет от ОЕСУТ, като в писмото са изложени и мотивите на съвета. Това писмо не съдържа властническо волеизявление, а е само с уведомителен характер, както правилно приема и административният съд. С него жалбоподателят се уведомява само за решението на помощния орган - ОЕСУТ, което е част от процедурата по приемане на крайния административен акт. В тази връзка следва да се има предвид също така, че решението на ОЕСУТ като консултативен и експертен орган /чл. 6, ал. 1 от ЗУТ/ също не е индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. При тези данни и с оглед изложеното съдържание на писмото, правилно съдът е приел, че то не носи белезите на индивидуален административен акт и не е годен за оспорване по съдебен ред акт, в това число и с искане за прогласяване на нищожност. Правилен е и извода на съда, че в конкретния случай оспореното писмо е било издадено от главния архитект на общината в качеството му на председател на ОЕСУТ, доколкото по делото безспорно се установява, че главният архитект на общината не е бил оправомощен от кмета на общината съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ да издава заповеди по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Обстоятелството, че друг съдебен състав на Административен съд – Стара Загора е оставил без разглеждане жалба на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на кмета на Община Даскалово да издаде заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ VII – 44, кв. 13, приемайки, че процесното писмо представлява формиран изричен отказ на ОЕСУТ, не обоснова извод за незаконосъобразност на оспореното в настоящото съдебно производство прекратително определение. Предвид липсата на годен за съдебно обжалване административен акт законосъобразно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на оспорването без разглеждане. С оглед изложеното определението, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,