Определение № 60095 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. З. Н. против разпореждане № 41 от 15.03.2021 г., с което е върната подадена от него частна касационна жалба срещу разпореждане от 23.02.2021 г. по в.ч.г.д.№ 382/2020 г. на Апелативен съд-Велико Т. поради подаването й след изтичане на срока за обжалване. В частната касационна жалба са развити общи оплаквания за неправилност на разпореждането. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С решение № 109/30.09.2019 г. по гр.д.№ 1867/2019 г. на ВКС, ІІ гр.о. е отменено на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК влязлото в сила решение № 53 от 08.04.2015 г. по гр. д. № 370/2014 г. на Павликенския районен съд, потвърдено с решение № 534 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 539/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от С. З. Н. срещу И. Д. Н. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне две незаконно изградени помийни ями, водооточни тръби и отвори в каменна ограда. С решение № 59819.12.2019 г. по гр.д.№ 923/2019 г. на ОС-Велико Търново исковете по чл. 109 ЗС са уважени против Б. Й. Н. и Й. И. Н. /конституирани в качеството им на наследници по закон на починалия ответник И. Д. Н.. С молба от 14.01.2020 г., С. Н. е поискал предоставяне на правна помощ. С определение от 03.02.2020 г. по гр.д.№ 923/2019 г. на Великотърновски ОС молбата е оставена без уважение тъй като против позитивното за молителя съдебно решение не е подадена касационна жалба от другата страна и съгласно чл. 24, т.1 ЗПП, правна помощ по чл. 21, т.1,2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, което е поискало такава. Със същата молба, Н. е поискал и допълване на решението по чл. 250 ГПК за замазване на зида от двете страни след премахване на тръбите и засипване на ямите и изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК. С решение от 14.02.2020 г. по същото дело, съдът е остави без уважение и двете молби. С. Н. е обжалвал това решение с касационна жалба № 2363 от 05.03.2020 г. С разпореждане от 12.03.2020 г. тя е оставена без движение с указания. На 27.03.2020 г. Н. е подал нова молба за правна помощ, обоснована с това, че е подал жалба против решението от 14.02.2020 г. С определение от 13.04.2020 г. молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение поради това, че не е доказано, че ищеца има финансови затруднения за плати адвокатския хонорар. Това определение е отменено с определение № 138 от 30.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 173/2020 г. Великотърновски апелативен съд. С определение от 24.09.2020 г. молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение с мотив, че молителя е представил копия и така не доказва финансови затруднения, а и защото интересът на правосъдието не налагал предоставяне на правна помощ. Против това определение е подадена частна жалба № 1007429 от 14.10.2020 г. Тя е оставена без движение с определение от 16.10.2020 г. с указания. Жалбата е върната като просрочена с определение от 03.11.2020 г., защото е подадена по пощата с изходящо клеймо от 13.11.2020 г., а срока за обжалване е изтекъл на 12.11.2020 г. С определение № 24 от 15.01.2021 г. по ч. гр.д.№ 382/2020 г. е потвърдено това определение със същите мотиви. Определение № 24 от 15.01.2021 г. по ч. гр.д.№ 382/2020 г. е обжалвано с жалба № 538/29.01.2021 г. Дадени са указания за изправяне на нередовности по чл. 280, във вр. с чл. 275, ал.3 ГПК. С молба от 10.02.2021 г. Н. е поискал предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 23.02.2021 г. е върната частната жалба без съдът да се произнася по искането за правна помощ. Против това определение е подадена също жалба № 1368 от 11.03.2021 г. Тази частна жалба, съдът е счел за просрочена, защото срокът за обжалване според мотивите изтекъл на 08.03.2021 г. Същата е върната с обжалваното сега разпореждане № 41 от 15.03.2021 г. Определението е неправилно. Съгласно чл. 259, ал.2 ГПК срокът за обжалване се прекъсва когато е поискана правна помощ и не тече докато молбата не се разгледа. Нормата на чл. 275, ал.2 ГПК препраща по отношение на срока за обжалване на частната жалба към чл. 259 ГПК. В случая Н. е подал молба от 10.02.2021 г., с която е поискал предоставяне на правна помощ предвид подадената частна касационна жалба против Определение № 24 от 15.01.2021 г. по ч. гр.д.№ 382/2020 г. Дадени са му указания за изправяне на нередовности по чл. 280, във вр. с чл. 275, ал.3 ГПК, но съдът не се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ. На основание чл. 259, ал.2 във вр. с чл. 275, ал. 1 и 2 ГПК течението на сроковете за обжалване е спряно. Изводът на съда, че частната жалба против връщане на частната касационна жалба е просрочена противоречи на тези норми и поради това разпореждането като неправилно, следва да се отмени. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение