Определение № 517 от 18.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2664/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ИНВЕСТБАНК” АД, представлявано от адв. Й. Д., срещу разпореждане № 93 от 16.07.2024г. по в.ч.т.д. № 108/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение № 119 от 04.06.2024г., поправено с определение № 135 от 20.06.2024г. Частният жалбоподател поддържа, че с оглед посочената в обжалваното от него определение възможност е подал в законоустановения срок частна жалба, но след депозиране на частната жалба въззивният съд е постановил определение № 135 от 20.06.2024г., в което е посочено, че не подлежи на обжалване при условията на чл.247, ал.4 ГПК - в противорение с посочената разпоредба. Сочи, че в частната жалба срещу определение № 119 от 04.06.2024г. са изложени подробни съображения за обжалваемост на този съдебен акт на основание чл.274, ал.4 ГПК и излага доводи за неговата неправилност. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответникът „Мексела” ЕООД оспорва частната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. В обжалваното разпореждане въззивният съд е посочил, че по делото е постановено въззивно определение № 119 от 04.06.2024г., поправено с определение № 165 от 20.06.2024г. на основние чл.247 ГПК в частта относно обжалването му, като е прието, че е окончателно. Приел е, че поради правните изводи във второто определение, основани на т.9, б. „в”, изр.2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които определението на въззивния съд, потвърждаващо определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респ. за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него частна жалба следва да бъде върната като недопустима. Обжалваното разпореждане е правилно. Частната жалба, която е върната с обжалваното разпореждане, е насочена срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение възражение за неподсъдност на спора пред сезирания първоинстанционен съд. Съгласно разясненията, дадени с т.9, б. „в” от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК - определението не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т.1/, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т.2/. Поради това подадената срещу него частна касационна жалба се явява недопустима, както правилно е прието в обжалваното разпореждане. Изложеният от частния жалбоподател довод за допустимост на подадената от него частна касационна жалба на основание чл.247, ал.4 и чл.274, ал.4 ГПК е неоснователен, тъй като посочените разпоредби нямат отношение към преценката за обжалваемост на определение № 119 от 04.06.2024г. на въззивния съд. Останалите съображения, изложени в частната жалба, се отнасят до правилността на посоченото определение и са неотносими към предмета на настоящото производство. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,