Определение № 16 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 500/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от за допълванеи изменение на определение № 599/26.11.2020г. по т.д. № 500/2020г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че с определението ВКС е осъдил на осн. чл.77 ГПК банката да заплати по сметка на ВКС сумата от 2830лв. – депозит за назначените особени представители, като молитят е внесъл сумата, т.е. е извършил така посочените разноски. С оглед изхода от спора претендира заплащане на същите разноски, а така също и на сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата А. Угоне, чрез особените представители адв. П. З., адв. П. С.-А. и адв. Р. И.-П. изразява становище за недопустимост на молбата, предвид липсата на списък за направените разноски, представен от банката преди постановявяане на определението по чл.288 ГПК. ВКС констатира следното: Доколкото се твърди, че сторените разноски са въз основа на определение № 599/26.11.2020г. по т.д. № 500/2020г. на ВКС, I т.о. и не са направени преди неговото постановяване, а въз основа на разпореденото с него, настоящият състав на ВКС счита, че се касае до молбата по чл.248 ГПК за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските относно възнаграждението за особените представители на ответника по касацията, поради което за допустимостта й е ирелвантно обстоятелството дали е бил представен списък за разноските по чл.80 ГПК преди постановяване на определението по чл.288 ГПК. Производството по т.д.№ 500/2020г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба от А. Угоне, чрез особените представители адв. П. З., адв. П. С.-А. и адв. Р. И.-П. срещу решение № 2761/12.12.2019г. по т.д. № 318/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1125/07.03.2019г. по т.д.№ 60/2018 г. на ОС-Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК”ЕАД против касатора искове за присъждане на редовна възнаградителна лихва за сумата от 7 434,97 евро, начислена за периода 14.05.2015-15.03.2018г., както и на договорна лихва за забава от 638,22 евро за периода 21.07.2015г.-15.03.2018г., претендирани на основание договор за текущо потребление от 15.05.2014г. и вместо него е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на „Банка ДСК”ЕАД сумата от 7 434,97 евро, представляваща редовна възнаградителна лихва за периода 14.05.2015-15.03.2018г. по договор за текущо потребление от 15.05.2014г. и сумата от 638,22 евро, представляваща договорна лихва за забава за периода 21.07.2015г.-15.03.2018г. по същия договор, както и в частта, с която е потвърдено решение №1125/07.03.2019 г. по т.д.№60/2018 г. на ОС-Благоевград в частта, с която е осъден касаторът да заплати на „Банка ДСК”ЕАД главница в размер на 28 098, 92 евро, дължима на основание посочения договор за текущо потребление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението и в частта на разноските. С определение № 599/26.11.2020г. по т.д. № 500/2020г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС. В същото определение на осн. чл.77 ГПК ВКС е осъдил „Банка ДСК“ЕАД да заплати по сметка на ВКС сумата от 2830лв., представляваща депозит за назначените особени представители на ответника по касацията. Представени са доказателства за внасяне на сумата от банката, т.е. за извършване на разхода съобразно разпореденото по определение №599/26.11.2020г. по т.д. № 500/2020г. на ВКС, I т.о. Молбата по чл.248 ГПК следва да се уважи относно сумата от 2830лв. Неоснователна е молбата по отношение на сумата от 100лв., тъй като такава вече е била присъдена за процесуално представителство на банката в касационната инстанция с определението по чл.288 ГПК. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС