Определение № 2546 от 27.05.2024 г. на ВКС по д. № 3392/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от адв. Н. Д., пълномощник на Н. К. - ответник по недопуснатата до разглеждане с опр. по делото от 25.03.24 г. касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД - за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната на отв. по жалба безплатна адвокатска помощ пред ВКС. Ответникът по молбата „Дженерали застраховане“ АД, гр. София я оспорва като неоснователна. Евентуално възразява за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение в размерите по Наредба №1/04 г. на ВАдв. Съвет. ВКС намира молбата за допустима и основателна – разноските са поискани своевременно с отговора на касационната жалба, към който е приложено пълномощно за оказване на безплатна адв. помощ на осн. чл.38, ал.1,т.2 ЗА, и по реда на чл.248 ГПК. Ответникът по жалба има право на разноски с оглед изхода на спора пред касационната инстанция на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Основателно обаче е и възражението на ответника по молбата за прекомерност на адв. възнаграждение, претендирано в размера по чл.7 от Наредба №1/04 г. на ВАдв.С. С оглед на фактическата и правна сложност на делото и приключването му пред тази инстанция с опр. по чл.288 ГПК в закрито заседание, ВКС намира, че на молителя следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 1000 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.