Решение № 823 от 31.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2009 г.

Решение № 823 от 31.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Л. Г. П. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 838 от 24.06.2009 г. по гр. д. № 391/2005 г. Доводите в касационната жалба са за нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата и за незаконосъобразност на изводите на съда, че приложимият за уреждане на отношенията между страните във връзка със заснемането на имотите по плана от 1990 г. е Закона за благоустройство на населените места в в Княжество България от 1905 г., действал до 1941 г. Според касатора приложимата разпоредба е тази на чл. 74а З. (отм.), съгласно която разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от З. (отм.) се прилага и по отношение на улични регулации, влезли в сила до 9.07.1956 г. ако до същата дата недвижимите имоти не са завзети за съответните мероприятия. Ответникът изразява становище, че жалбата е неоснователна основно по съображение, че ищецът не е бил собственик на имоти 1430 и 1431 към 1926 г. и не може да иска установяване на собствеността към този момент. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с решения на ВКС по въпроса следва ли да се приложат разпоредбите на чл. 39 З. (отм.) когато имотите са отчуждени преди влизането му в сила ако не са заети за съответните мероприятия. На основание чл. 291 ГПК настоящият състав намира за правилна практиката в решение по гр. д. № 4496/2007 г. и решение № 248 от 17.03.2009 г. по гр. д. № 375/2008 г. на ВКС, IV г. о. Разпоредбата на чл. 74а З. (отм.) с обратна сила преурежда отчуждителното действие на уличнорегулационния план в зависимост от заплащане на дължимото на собственика обезщетение, предвидено като условие в чл. 39 З. (отм.) за преминаване на собствеността към държавата, когато недвижимите имоти на частни лица и обществени организации са отредени за мероприятия по улично-регулационния план. Независимо от правната уредба по предходните благоустройствени закони, които са предвиждали, че уличнорегулационният план за обществени мероприятия - изграждане на улици, площади, градини, паркове, залесявания и др., които са от значение за градоустройството са се считали отчуждени по силата на самия план, когато имотът не е бил завзет до 09.07.1956 г., с чл. 74а З. (отм.) е предвидено отчуждаването да стане по правилата на новия закон - чл. 39 З. (отм.). В този смисъл е и обобщената практика по реда на чл. 291 ГПК - решение № 171 по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС I г. о. В него също е прието, че е възможно един имот, който е отчужден по уличнорегулационния план по Закона за благоустройството на населените места (отм.) да не е станал държавна собственост, ако не е бил завзет при влизане в сила на чл. 74а З. (отм.). По основателността на жалбата. Благоевградският окръжен съд е отменил решението на Районния съд Р. № 60 от 2.02.2005 г. по гр. д. № 131/2002 г. и е отхвърлил иска на Л. Г. П. против И. Г. С. за установяване спрямо последния, че Л. Георгиев П. е собственик на 115 кв. м., част от имот 1431 кв. 160 по плана на [населено място] от 1926 г., неправилно отразени като част от имот 1153 по плана от 1958,1977 и 1990 г., от които 45 кв. м. неправилно отразени като част от УПИ II-1151 кв. 160 по плана на [населено място] и на 60 кв. м. от имот № 1430 кв. 160 по плана на [населено място] от 1926 г., от които 20 кв. м. неправилно отразени като част от парцел II-1151 кв. 62. В. съд е приел, че праводателят на ищеца П. П. е придобил собствеността на дворно място от 500 кв. м., поделено между наследниците чрез делба през 1992 г. и придобито изцяло от Л. Г. П., когато имотът е урегулиран в УПИ IV-1161 кв. 62. С нот. акт 131/1992 г. Л. Г. П. е закупил и УПИ III-1162 от 300 кв. м. Тези имоти са урегулирани за пръв път през 1926 г. заснети с пл. № 1431 и 1430 /сега 1161 и 1162/. За тях не са били отредени парцели, по уличнорегулационния план са предвидени за улица и площадно пространство. По следващия план през 1958 г. имотите са с различни планоснимачни номера, нанесена е в плана прокараната през около 1950 г. улица, но с по-малка ширина и дължина и вече нямат обща граница. Така е и по плана от 1977 г., по който е нанесена като съществуваща улица и за нея е отреден парцел III. По регулационния план от 1990 г. тази част е заснета като УПИ V-1153, разделящ имотите на ищеца и на ответника. Правните изводи на съда са, че по Закона за благоустройството на населените места от 1905 г. уличнорегулационният план има отчуждително действие за имотите отредени за мероприятия на общината държавата и обществените учреждения, следователно вещноправното действие на уличната регулация е настъпило за попадащите в улицата имоти независимо дали е платено обезщетение както и дали предвиденото по плана мероприятие е реализирано. Решението е правилно като краен резултат. Искът по чл. 53, ал. 2 З. е специален установителен иск, който е предназначен да разреши спор за материално право към минал момент във връзка със заснемането на имотите на кадастралната карта, която служи за основа и на регулационните предвиждания. Този иск има за предмет установяването на местоположението и точните кадастрални граници на имотите или заснемането им на името на действителния собственик. В течение на времето урегулираните поземлени имоти търпят изменения. Във връзка с регулационните предвиждания квадратурата на имотите може да бъде променяна - да се отнемат части за придаване към съседни имоти или да се придадат части от съседни имоти, да се засягат от мероприятия по уличнорегулационния план. Ето защо разликата в квадратурата на един недвижим при заснемането му в първоначалния и последващите планове не във всички случаи се дължи на допусната грешка в кадастралния план. Правен интерес от установяване на заснемането на имотите по предходен план е налице само ако той има значение за последващите заснемания по кадастралната карта, както и за регулационните промени. Такъв интерес е обоснован от ищеца по настоящото дело-касатор с последното изменение на исковата молба като твърдението е, че грешката е допусната при заснемането на имотите на ищеца през 1958 г., когато те са с намалена квадратура за сметка на създадената между тях и имота на ответника улица. Първоначалното искане за необходимостта от заснемането на имотите по плана от 1926 г. е неоснователно, защото по този план имотите само са заснети, но са отредени за улица и кръстовище, а имот пл. № 1151, в който понастоящем според ищеца неправомерно са включени части от неговия имот е заснет за пръв път по плана от 1958 г. С оглед изложението по чл. 291 ГПК изводът на съда, че щом като при действието на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България от 1905 г. (отм.), когато е утвърдена първата улична регулация по силата на чл. 13 вещното действие на регулацията настъпва с влизане в сила на самия план, то е без значение дали регулацията е приложен е незаконосъобразен. При липса на данни за платено обезщетение на собствениците за отчуждените имоти съдът е следвало да прецени налице ли са били предпоставките на чл. 74а З. (отм.), действащ към момента на влизане в сила на плана от 1958 г. Приложението на разпоредбата по отношение на заварените регулации както вече се посочи не е безусловно, а е свързано със статута на предвидената за отчуждаване част. Ако мероприятието е било реализирано се счита, че действието на плана за обществено мероприятие е настъпило и няма основание за ново прилагане на регулацията. В разглеждания случай въззивният съд след цялостна преценка на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите и многобройните експертизи, изслушани както пред първата инстанция така и във въззивното производство е направил обоснован фактически извод, че мероприятието, макар не изцяло е било реализирано, което означава, че планът от 1926 г. е бил приложен към релевантния момент - влизане в сила на чл. 74а З. (отм.). От гласните доказателства /св. Е., Ц./ е установено, че улицата е прокарана в периода 1955-1957 г. и оттам са минавали каруци като свидетелят Е. си е спомнил, че когато се е върнал от казармата през 1957 г. вече е имало улица. Именно поради частично приложената улична регулация по плана от 1926 г. в плана от 1958 г. е заснета улица /обяснение на вещото лице Г. в с. з. на 08.10.2004 г. пред Разложкия районен съд/. Заключението на тричленната експертиза от 05.06.2006 г. също е в смисъл, че уличната регулация от 1926 г. е била частично приложена и пробивът е отразен на кадастралния план от 1958 г. като са били съборени и част от сградите. Правните последици от този извод са, че при влизане в сила на чл. 74а З. (отм.) не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 39 З. (отм.), защото имотът е бил зает, към момента на заснемането му самостоятелен имот към последващата регулация от 1977 г. са били изминали повече от десет години и е била приложима разпоредбата на чл. 33 З. (отм.). Следователно не е допусната грешка в кадастралната основа както в плана от 1958 г., така и в последващите планове. С оглед на изложеното не са налице релевираните основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Г. П. следва да заплати на И. Г. С. 500 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение