Определение № 2830 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2262/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на П. В. П. против определение № 26 167/06.12.2024г., постановено по адм. дело № 12 119/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.5 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 2940- МИ/18.01.2024г. на Централната избирателна комисия, в частта по т.3 и т.4, и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответникът- Централна избирателна комисия, чрез председателя К. Нейкова, в депозиран писмен отговор заявява становище за недопустимост, алтернативно- за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество- за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема оспорването за просрочено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството по административно дело № 12 119/2024 г. по описа на АС- София град, е образувано по жалба, подадена на 12.11.2024 г. от П. В. П. против решение № 2940- МИ/18.01.2024г. на Централната избирателна комисия, в частите по т.3 и т.4, с които се определя еднократно възнаграждение на членовете на СИК/ПСИК за произвеждане на частични и нови местни избори, както и възнаграждението на членовете на СИК/ПСИК по чл.444, ал.1 от Изборния кодекс /ИК/. За да постанови прекратителното определение, съдът обосновано е приел, че жалбата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на установения в закона тридневен срок за обжалване, визиран в чл.58, ал.4 ИК, считано от обявяване на решението. В тази връзка, въз основа данните по делото е констатирал, че атакуваният акт на ЦИК от 18.01.2024 г. е обявен на същата дата, а оттам и тридневният срок за атакуването му започва да тече от 19.01.2024г. и изтича на 21.01.2024 г., при съобразяване на разпоредбата на чл.58, ал.5 ИК В резултат на това, при съобразяване на установените по делото данни, АС- София град законосъобразно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея съдебно производство, на основание чл. 159, т. 5 АПК вр. чл.58, ал.4 от ИК, приемайки, че жалбата е подадена значително след изтичане на срока, визиран в последната разпоредба, а именно- на 12.11.2024г. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира претенцията за неоснователна, тъй като не са налице данни за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в полза на страната. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,