Определение № 13299 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия09.12.2024 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8407 от 05.07.2024 г. по адм. дело № 3194/2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта относно недопускане на поисканото тълкуване на решение № 11553 от 23.11.2023 г. по адм. дело № 3194/2023 г. по описа на ВАС. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадената частна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите срещу определение № 8407 от 05.07.2024 г. по адм. дело № 3194/2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта относно недопускане на поисканото тълкуване на съдебното решение по адм. дело № 3194/2023 г. по описа на ВАС.

С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане искането на изпълнителния директор на ИАГ, чрез процесуалния си представител, за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на влязло в сила решение № 11553 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 3194/2023 г. по описа на ВАС.

Частният жалбоподател поддържа, че определението в атакуваната част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Изразява несъгласие с мотивите на съдебния състав, че тълкуване не може да се иска след като решението е изпълнено с неговото обнародване в Държавен вестник, бр. 39 от 2024 година. Намира, че волята на съда, изразена в диспозитива на решението, е неясна и в противоречие с мотивите към него, което налага необходимостта от тълкуване на съдебния акт. По тези, подробно развити в частната жалба съображения иска да се отмени обжалваното определение и да бъде допуснато тълкуване на решение № 11553/23.11.2023 г. по адм. дело № 3194/2023 г. на ВАС, което да отговори на формулираните в първоначалната молба и в частната жалба въпроси.

Ответниците по частната жалба не са изразили становище по нея.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

По делото се установяват следните фактически обстоятелства:

Сдружение "Ловно-рибарско дружество „Елен“ – Кюстендил, Сдружение "Ловно-рибарско дружество „Сокол-1884-В.Търново“, Сдружение "Ловно-рибарско дружество „Варна“, Сдружение "Ловно-рибарско дружество- Сокол“ Оряхово и Сдружение "Ловно-рибарско дружество „Тополовград“ са подали жалба против разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за лова и опазване на дивеча, изменени с Постановление № 29 от 22.02.2023г. на Министерския съвет на Република България за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (Приет с ПМС № 151 от 13.06.2001 г., обн., ДВ, бр. 58 от 29.06.2001 г., в сила от 29.06.2001 г.; изм. с Решение № 3722 от 15.04.2002 г. на ВАС на РБ - бр. 43 от 26.04.2002 г., в сила от 26.04.2002 г.; изм. и доп., бр. 41 от 8.05.2003 г., бр. 101 от 18.11.2003 г.; изм. с Решение № 654 от 28.01.2004 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 6.02.2004 г., в сила от 6.02.2004 г.; изм. и доп., бр. 15 от 24.02.2009 г., бр. 80 от 12.10.2010 г., бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г.; изм. с Решение № 12586 от 22.11.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 19 от 28.02.2017 г.; изм. и доп., бр. 79 от 3.10.2017 г., в сила от 3.10.2017 г., бр. 88 от 23.10.2018 г.; изм. с Решение № 1944 от 12.02.2019 г. на ВАС на РБ - бр. 16 от 22.02.2019 г., в сила от 22.02.2019 г.; изм. и доп., бр. 28 от 5.04.2019 г., бр. 68 от 17.08.2021 г., в сила от 17.08.2021 г., бр. 18 от 24.02.2023 г., в сила от 1.03.2023 г.). Оспорването на подзаконовите разпоредби е с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането им и поради противоречие на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 ППЗЛОД с разпоредби от по-висок ранг, а именно с разпоредбите на чл. 22, ал. 4, 5 и 9, както и чл. 28 ЗЛОД, поради което е поискана тяхната отмяна.

С решение № 11553 от 23.11.2023 г. по адм. дело № 3194/2023 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, е отменил чл. 15, ал. 1 ППЗЛОД, изменен с Постановление № 29 от 22.02.2023 г. на Министерския съвет на Р България за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., в сила от 01.03.2023 г. в частта, в която е посочено: „и на една поправителна изпитна сесия от 1 до 31 октомври по график, утвърден от изпълнителния директор на ИАГ“ и е отменил изцяло разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПППЗЛОД в редакцията, изменена с Постановление № 29 от 22.02.2023 г. на Министерския съвет на Р България за изменение и допълнение на ППЗЛОД.

В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на обжалваните текстове, но разпоредбите на чл. 15, ал. 1 ППЗЛОД в отменената част и на чл. 19, ал. 2 ППЗЛОД са в противоречие с разпоредбите на нормативен акт от по-висока степен.

За разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ППЗЛОД, съдът е посочил, че съгласно чл. 22, ал. 9 ЗЛОД лицата, които не са издържали изпита за придобиване право на лов, могат да се явяват на изпит след преминаване на нов курс за подготовка. Законът не предвижда провеждане на поправителна изпитна сесия, а само на редовна такава. Оспорената разпоредба на чл. 15, ал. 1 ППЗЛОД регламентира провеждане на поправителна изпитна сесия и период, в който се провежда същата, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал. 9 ЗЛОД и съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК в тази й част.

По отношение на чл. 19, ал. 2 ППЗЛОД, в която разпоредба изчерпателно са изброени членовете на комисиите за провеждане на изпит за придобиване право на лов, съдът е приел, че с подзаконовата разпоредба по недопустим начин е ограничена компетентността на изпълнителния директор по въпросите, свързани с конституирането на изпитната комисия и подбора на членовете й, което води до недопустимо дописване на законовата разпоредба на чл. 22, ал. 6 ЗЛОД.

С решение № 5015 от 22.04.2024 г. по адм. дело № 1428/2024 г. на ВАС, петчленен състав, е оставено в сила решение № 11553 от 23.11.2023 г. по адм. дело № 3194/2023 г. на ВАС, състав на шесто отделение, като правилно и обосновано.

С молба от 03.06.2024 г. изпълнителният директор на ИАГ, на основание чл. 175 АПК е поискал поправка на очевидна фактическа грешка във влязлото в сила решение на тричленния състав и алтернативно – тълкуване на същото, като се отговори на поставените въпроси:

  1. Отпада ли изцяло възможността за провеждане на поправителна изпитна сесия за придобиване право на лов, при условие, че разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 и 5 ППЗЛОД не е отменена?
  1. Отмяната на чл. 19, ал. 2 ППЗЛОД в оспорената редакция означава ли, че се отменя изцяло нормата на разпоредбата, включително и в предходните й редакции, в т.ч. редакцията обн. Дв, бр. 80, от 2010 г., която също урежда състав на комисиите за провеждане на изпит за придобиване право на лов?

С обжалваното определение тричленният състав е приел, че по аргумент от разпоредбите на чл. 175, ал. 1 АПК и чл. 247, ал. 1 ГПК, искане за поправка на очевидна фактическа грешка може да направи само страна в съдебното производство, приключило с постановеното решение. В конкретния случай искането изхожда от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, който не е страна в съдебното производство, по което е постановено решение № 11553 от 23.11.2023 г. по адм. дело. № 3194/2023 г. по описа на ВАС, поради което не е активно процесуално легитимиран да инициира такова производство. Определението в тази част не е предмет на касационна проверка.

Съдът е приел също, че по отношение на алтернативно направеното искане за тълкуване на решението съобразно разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, освен това тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. В конкретния случай посоченото решение е оставено в сила от петчленен състав на ВАС и е изпълнено по реда на чл. 194 АПК и чл. 4, ал. 1, т. 11 от Закона за „Държавен вестник“ чрез обнародването му в ДВ, бр. 39 от 2024 година.

При тези съображения съдът е приел, че подадената молба е недопустима и е оставил същата без разглеждане.

Определението в обжалваната част е правилно, при отбелязване, че според настоящия касационен състав искането за тълкуване на съдебния акт е направено от процесуално легитимирана страна.

Съдебното производство по адм. дело № 3194/2023 г. по описа на ВАС е проведено по реда на АПК, Глава десета, Раздел III „Оспорване на подзаконови нормативни актове“. С постановеното решение по делото съдът е отменил подзаконови разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча. По определение от чл. 75, ал. 1 АПК нормативните административни актове съдържат административноправни норми, отнасят се до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Право да ги оспорят имат правните субекти, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които те поражда задължения. Влязлото в сила решение, с което са отменени подзаконовите разпоредби по силата на чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро АПК вр. чл. 196, ал. 1 АПК има действие спрямо всички правни субекти. По отношение на изпълнителния директор на ИАГ решението рефлектира върху правомощията му, предвидени в чл. 14, т. 3 ППЗЛОД да контролира придобиването и упражняването на правото на лов. Предвид правното действие на съдебния акт по чл. 193, ал. 2 АПК спрямо изпълнителния директор на ИАГ, въпреки че не е бил страна в съдебното производство по оспорване законосъобразността на подзаконовите разпоредби, за него е налице правен интерес да поиска тълкуване по реда и на основание чл. 251 АПК на влязлото в сила решение по адм. дело № 3194/2023 г. на ВАС.

Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК подлежат влезлите в законна сила решения или определения, които са неясни или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване са само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил решението или определението – в т. см. напр. определение № 217 от 01.06.2022 г. по гр. д. № 4631/2019 г. на ВКС, III г. о., ГК.

Съгласно чл. 251, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, тълкуване не може да се иска след като решението е изпълнено. Когато решението е изпълнено вече не съществува интерес от неговото тълкуване. Това е така, т. к. нуждата от тълкуване възниква когато трябва да бъдат приложени правните последици на решението – да бъде зачетена неговата сила на пресъдено нещо, да се приложат конститутивните правни последици на решението, да се проведе принудително изпълнение. Съгласно чл. 194 АПК решението на тричленния състав, чието тълкуване се иска, е влязло в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник. По правилото на чл. 195, ал. 1 АПК началният момент, от който подзаконовият акт се смята отменен е денят на влизането в сила на съдебното решение. Следователно с обнародването в Държавен вестник съдебното решение е изпълнено, т. к. считано от този момент се прекратява действието на оспорените правни разпоредби.

В чл. 195, ал. 2 АПК е предвидено, че компетентният орган е длъжен служебно да уреди правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или отменен като унищожаем. В тази връзка следва да се отбележи за яснота на изложението, че поставените въпроси в искането за тълкуване засягат именно приложението на действащи правни разпоредби от ППЗЛОД след отмяната на обжалваните подзаконови разпоредби. В случая не е налице спор относно смисъла на формираната от съдебния състав воля, обективирана в мотивите и диспозитива на съдебния акт, а следва ли да се прилагат и в каква редакция подзаконовите разпоредби, останали да действат след частичната отмяна на чл. 15, ал. 1 и отмяната на чл. 19, ал. 2 ППЗЛОД. Тези въпроси са извън сферата на тълкуване на влязлото в сила съдебно решение.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

29