Решение № 754 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт Й. Цаков против Решение № 2805/24.03.2025 год., постановено по административно дело № 2581/2024 год. по описа на Административен съд – Пловдив. Заявено е твърдение, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният административен акт представлява индивидуален такъв и жалбата е подадена от лице, което има правен интерес. Твърди, че адресат на процесния акт е Агенция Митници, като част от друго производство по издаване или изпълнение на индивидуален административен акт. Според касатора, интересът на дружеството не е пряк, доколкото не е адресат на акта и не е страна по материалното правоотношение. Отделно от изложеното счита, че предвид характера на оспорения административен акт, съдебното производство по неговото обжалване е недопустимо. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се остави жалбата без разглеждане и да се прекрати съдебното производство. Заявено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, касаторът, не се представлява. Ответникът – „Кика Груп“ ООД, с ЕИК 203763896 със седалище в гр. Пловдив, представлявано от управителя Е. Давидов чрез представител по пълномощие – адв. А. Славчев, представя писмен отговор на касационната жалба, в който обективира доводи за законосъобразност на съдебното решение. По подробно изложени доводи и аргументи се твърди, че оспореният съдебен акт не страда от описаните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила, а касационната жалба, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена. Заявено е искане за присъждане на разноските за касационното оспорване. В условията на евентуалност е заявено искане с правно основание чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по конкретно формулирани в молбата въпроси. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение обосновава неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Пловдив е отменил Уведомление изх. № Б-00-338/30.10.2024 год., издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че с Уведомление изх. № Б-00-338/30.10.2024 год. на КЗП е приложена принудителна мярка по отношение на 596 броя автомобилни столчета за безопасен превоз на деца с митнически документ № 24BG001007072440R8/23.10.2024 год., код по Комбинирана номенклатура на ЕС 9401800000, с получател и местонахождение „Кика Груп“ ООД, гр. Пловдив, [улица], като е прието, че продуктът не съответства на изискванията за безопасност - допускането за свободно обращение не е разрешено, вносът е забранен. Същото е изпратено в рамките на процедура по осъществяване на взаимодействие между Агенция „Митници“ и КЗП за прилагане на мерките по надзор на пазара, регламентирана с Инструкция от 29.01.2016 год., издадена на основание чл. 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент на съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че процесното уведомление представлява индивидуален административен акт с адресат жалбоподателя, тъй като с него се прилага принудителна административна мярка по ЗЗП, с която не се разрешава допускането за свободно обращение на пазара на продукта и се забранява вносът. По мнение на съда, оспорваното уведомление несъмнено съдържа едностранно властническо волеизявление на съставилия го административен орган. Независимо от изложеното съдът е приел, че не е спазено императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, доколкото не са посочени фактически и правни основания за издаването му. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че приложената мярка е в противоречие с разпоредбата на чл. 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 765/2008, доколкото в случая допускането на стоките до пазара на Общността не е отложено, а единствено забранено. Анализирайки заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до извод, че процесните детските столчета са безопасни за употреба в автомобили със закрепване от коланите за възрастни и могат да се ползват. Обосновал е извод, че в случая не се касае за продукт, който е опасен за потребителите и ако констатираното несъответствие на опаковката е било предмет на последваща проверка от контролните органи, то посоченото в уведомлението несъответствие в маркировката би отпаднало като основание за прилагане на каквито и да е мерки. В тази връзка, съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за несъразмерност и непропорционалност на приложената мярка, тъй като забраната изобщо за внос не съответства на установените факти и влиза в противоречие с целта на закона, която не е да се ограничава свободното движение на пазара на стоки изобщо при липса на установена и съществуваща опасност за потребителите. В съответствие с горните мотиви, съдът е приел, че оспореното Уведомление е противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразно и е присъдил в полза на „Кика Груп“ ООД сторените по делото разноски. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема оспореното решение за недопустимо, доколкото пред първоинстанционния административен съд липсва годен за оспорване административен акт. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: С Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (Регламент (ЕО) № 765/2008) са предвидени правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от трети държави и маркировката „СЕ“. В разпоредбата на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 765/2008, са предвидени ограничителни мерки, съгласно които: § 1. Държавите-членки гарантират, че всички предприети мерки съгласно приложимото законодателство на Общността за хармонизация, с цел забрана или ограничаване на предоставянето на продукта на пазара, изтеглянето му от пазара или изземването му, са пропорционални и посочват точно основанието, на което са базирани; § 2. Такива мерки се съобщават незабавно на съответния икономически оператор, който в същото време се уведомява за наличните средства за правна защита съгласно законодателството на съответната държава-членка и за крайните срокове, приложими по отношение на тези средства; § 3. Преди приемането на мярка, както е посочено в параграф 1, на съответните икономически оператори се дава възможност да бъдат изслушани в рамките на подходящ срок, не по дълъг от 10 дни, освен ако такава консултация е невъзможна поради неотложния характер на мярка, която предстои да бъде предприета, което е обосновано от изискванията за здраве и безопасност или други съображения, свързани с обществените интереси, обхванати от съответното законодателство на Общността за хармонизация. Ако са предприети действия, без да е изслушан икономическият оператор, на последния се предоставя възможност да бъде изслушан при първа възможност, а предприетите действия се преразглеждат веднага след това. В текста на чл. 29 от Регламент (ЕО) № 765/2008 са предвидени и национални мерки, както следва: § 1. Когато органите за надзор на пазара установят, че даден продукт представлява сериозен риск, те предприемат мерки с цел забрана на пускането на този продукт на пазара и изискват от органите, отговорни за контрола по външните граници, да впишат следния текст във фактурата, придружаваща продукта, и на всеки друг придружаващ документ или, в случаите, когато обработката на данни се извършва електронно, да го въведат в самата система за обработка на данни: „Опасен продукт - допускането за свободно обращение не е разрешено - Регламент (ЕО) № 765/2008“; § 2. Когато органите за надзор на пазара установят, че даден продукт не съответства на законодателството на Общността за хармонизация, те предприемат подходящи действия, които могат, ако е необходимо, да включват забрана за пускането на продукта на пазара. Когато пускането на пазара е забранено съгласно първата алинея, органите за надзор на пазара изискват от органите, отговорни за контрола по външните граници, да не допускат продукта за свободно обращение и да впишат следния текст във фактурата, придружаваща продукта и на всеки друг придружаващ документ или, в случаите, когато обработката на данни се извършва електронно, да го въведат в самата система за обработка на данни: „Продукт, несъответстващ на изискванията - допускането за свободно обращение не е разрешено - Регламент (ЕО) № 765/2008“; § 3. Когато впоследствие този продукт е деклариран за митнически режим, различен от допускане за свободно обращение и при условие, че органите за надзор на пазара не възразяват, текстовете, посочени в параграфи 1 и 2, се вписват при същите условия в документите, използвани във връзка с този режим; § 4. Органите на държавите-членки могат да унищожат или по друг начин да направят неизползваеми продуктите, представляващи сериозен риск, когато счетат това за необходимо и пропорционално; § 5. Органите за надзор на пазара предоставят на органите, отговорни за контрол по външните граници, информация относно категориите продукти, при които е установен сериозен риск или несъответствие по смисъла на параграфи 1 и 2. От друга страна, съгласно чл. 11 ал. 1 от Инструкцията за взаимодействие между Агенция „Митници“ и КЗП за прилагане на мерките за надзор в случаите, когато съответната Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите установи, че стоките представляват сериозен риск или не отговарят на изискванията съгласно чл. 3, на основание чл. 29, §2 от Регламента, същата предприема мерки, с цел забрана за пускането им на пазара. В тези случаи незабавно уведомява митническите органи с указание стоките да не се допускат за свободно обращение и да впишат върху фактурата или във всеки друг придружаващ документ, или в митническата информационна система текста „Опасен продукт – допускането за свободно обращение не е разрешено или „Продукт, несъответстващ на изискванията – допускането за свободно обращение не е разрешено“. Според ал. 2 от същата разпоредба уведомяването се извършва чрез изпращане на факс или електронна поща на уведомлението по образеца на Приложение № 3. Съгласно чл. 12, в случаите по чл. 11, ал. 1 митническите органи не разрешават вдигането на стоките и определят срок за извършването на съответните формалности за поставяне под друг митнически режим, различен от допускане за свободно обращение, или деклариране за реекспорт, съгласувано със съответната регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК указва, че индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Алинея 2 на разпоредбата допълва, че индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно чл. 21, ал. 4 от АПК, индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. В настоящият случай, анализът на съдържанието на оспореното Уведомление изх. № Б-00-338/30.10.2024 год., издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите не притежава белезите на административен акт по смисъла на цитираните нормативни разпоредби. Безспорно, процесното уведомление е издадено от компетентен административен орган - председателя на Комисия за защита на потребителите, но с него не се създават права или задължения за дружеството „Кика Груп“ ООД, нито с него се засягат негови права, свободи или законни интереси. По своята същност, писмото има само уведомителен характер, по силата на който, административният орган, на основание чл. 29, § 2 от Регламента, уведомява Агенция „Митници“ за предприети мерки, с цел забрана за пускането на установени стоките представляващи сериозен риск или които не отговарят на изискванията съгласно чл. 3. Последното се вижда и от формуляра на уведомлението, където също има графа „Предприети мерки за забрана пускането на пазара“. Следователно налага се извод, че с уведомлението по чл. 11 от Инструкцията за взаимодействие между Агенция „Митници“ и Комисия за защита на потребителите не се налага забрана за вноса на стоките, а единствено се уведомяват органите на Агенция Митници, че са предприети мерки с цел забрана за пускането на стоките, представляващи сериозен риск за здравето или безопасността на потребителите такава забрана вече е наложена. Адресат на оспореното уведомление е Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас, МП „Пристанище Бургас – Център“, а не вносителя – „Кика Груп“ ООД, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Също така уведомлението вменява задължения за митническата администрация, а не за дружеството – вносител. Предвид горното, обосновани са възраженията на касационния жалбоподател, че процесното Уведомление изх. № Б-00-338/30.10.2024 год. на председателя на КЗП не притежава белезите на индивидуален административен акт. По изложените съображения и доколкото първоинстанционния административен съд се е произнесъл при липса на годен за оспорване административен акт, то оспореното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а жалбата на „Кика Груп“ ООД против уведомлението, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на касационното оспорване, съдът не дължи произнасяне по заявената в условията на евентуалност молба от ответника с правно основание чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по конкретно формулирани в молбата въпроси. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,