Определение № 4965 от 31.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4158/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. С. К. против разпореждане № 260070 от 04.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 6196/2020 г. на Районен съд-Бургас, с което е върната подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение № 260030 от 18.02.2022г. по същото дело, с което е допусната съдебна делба. В частната жалба се изразяват оплаквания за неправилност на разпореждането поради това, че указанията за внасяне на възнаграждение за назначаване особен представител на М. Д. Н. са изпълнени на 19.05.2025 г., което съдът е следвало да установи при проверка в счетоводството, като представя с частната жалба документ за внасяне на указаната сума. Твърди, че не е имало основание за назначаване на особен представител на М. Д. Н., тъй като тя участва активно в изпълнението на решението по извършване на делбата по изпълнителното дело. Оспорва, че е била уведомена по телефона. Напомня, че е направила искане за спиране на изпълнението, което е на етап разпределение на сумите, получени от публичната продан. Ответницата А. М. К. оспорва частната жалба, защото указанията не са изпълнени в срок, а за съда няма задължение да следи дали сумите са постъпили в счетоводството. Посочва, че в интерес на жалбоподателката е да се назначи особен представител на М. Д. Н., за да не шиканира тя производството, ако се приеме, че твърденията на молителката в този смисъл са верни. Относно напомнянето за искането за спиране, посочва, че съдът не дължи произнасяне по него, защото не е обосновано, а молителката е научила лично за решението по извършване на делбата и е обжалвала протокола за разпределение на сумите от публичната продан. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против преграждащо определение е, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 ГПК. За да върне молбата за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата по гр.д.№ 6196/2020 г. на Бургаски РС, подадена от К. С. К., администриращият съд е съобразил следното: Молбата за отмяна е оставена без движение с разпореждане от 15.04.2025 г. с указания до молителката в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на ВКС депозит в размер на 180 лв. за заплащане на възнаграждение на особения представител на съделителката М. Д. Н. и представи доказателства за плащане. Съделителката М. Н. не е била намерена и в хода на производството за делба в двете му фази, поради което е представлявана от особен представител. Производството за отмяна на влязлото в сила решение е отделно производство и е необходимо отново да й бъде назначен особен представител. М. Н. не е намерена на известите адреси за връчване на препис от молбата - съобщенията не са връчени, а е отразено по сведение от дъщеря й че живее и работи в чужбина и тя е отказала да приеме съобщението със съдебните книжа. Съобщение с указанията за внасяне на сумата от 180 лв. и за представяне на доказателства за това по делото е връчено на адв. Г. на 24.04.2025 г. Въпреки, че не е било необходимо и на практика е продължен срока, с резолюция от 09.05.2025 г. е постановено да се изплати напомнително съобщение, което е връчено на адв. Г. на 21.05.2025 г. Съдът е отчел едноседмичния срок спрямо тази дата и е приел, че до 28.05.2025 г. е изтекъл срока за внасяне на сумата за особен представител. Посочил е, че и до датата на постановяване на разпореждането – 04.06.2025 г. не е изпълнено указанията. Поради това молбата за отмяна е върната. Разпореждането е правилно. След като съделителката М. Д. Н. не е намерена на адреса, за да й бъде връчен препис от молбата за отмяна и другите книжа към нея, съдът правилно е приложил чл. 47 ГПК. Без значение е призоваването и проявената процесуална активност по други дела. Внасянето на възнаграждение за особения представител, който да се назначи на ответник, чието призоваване е невъзможно, на разноски на ищеца, е условие за движение на делото, поради което неизпълнението на това указание е за редовност на молбата за отмяна. Дадени са указания за внасяне на сумата, определена за възнаграждение на особения представител, за представяне на доказателства за внасянето й и последиците при неизпълнение. При доказано редовно връчване на съобщенията на пълномощника на молителката, е без значение дали е успешен направения опит за уведомяването й и по телефона. За съда няма задължение да проверява служебно дали сумите са постъпили по сметката на съда. На пълномощника на молителката са дадени указания да представи доказателства за внасяне на сумата, които не са изпълнени. Обстоятелството, че сумата е внесена на 19.05.2025 г. но вносната бележка е представена едва с частната жалба, не може да се зачете, тъй като съгласно чл. 64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след изтичане на определения срок не се вземат предвид от съда. Освен изложеното до тук, върната молба за отмяна е и просрочена и поради това недопустима. Молителката се е позовала на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно чл. 305, т.5 ГПК, срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение на това основание е тримесечен и тече от узнаването. Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение от 18.02.2022 г. по допускане на делбата. Видно от материалите по делото, тя е получила лично препис от решението по извършване на делбата на 24.08.2023 г. на адреса в [населено място], [жилищен адрес], на който твърди в молбата за отмяна, че живее. Следователно към този момент тя е узнала и решението за допускане до делба, чиято отмяна иска. Върнатата молба за отмяна е подадена на 21.01.2025 г. – повече от година след изтичане на срока. Съгласно чл. 309, ал.2 ГРК, препращащ към чл. 286 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение се връща, когато е подадена след изтичане на срока и не са отстранени в срок допуснатите нередовности. Следователно частната жалба е неоснователна, а разпореждането за връщане на молбата е съобразено с данните по делото и процесуалния закон, поради което следва да се отмени. При липса на висящо производство по отмяна, съдът не дължи произнасяне по искането за спиране на изпълнението, направено с върната молба по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение