Определение № 11 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 614/2011 г.

Производството е по член 274, ал.3,т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№1507/15.06.2011г.,подадена от С. М. А. от [населено място] против определение №214/09.05.2011г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,постановено по ч.гр.д.№392/2011г. по описа на същия съд,с което потвърждава определението на РС [населено място] от 14.02.2011г. за прекратяване на производството по гр.д.№787/2010г. и връщане на исковата молба ведно с приложенията. По допустимостта на касационното обжалване: В изложението си относно допустимостта на касационното обжалване,депозирано като молба от 12.12.2011г.,в изпълнение на дадените от въззивния съд указания с разпореждане от 21.11.2011г. за наличието на предпоставките,предвидени по член 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че/цитирам/: „Частната жалба сме подали против прекратяването на делото поради непосочен адрес на един от наследниците.По делото сме представили отговор на СГО преди самото определение за прекратяване ,който не е класиран от деловодството на РС [населено място].В този смисъл определението на съда,с което се прекратява производството по делото е незаконно и в нарушение на чл.280 ал1.т.3 от ГПК.Няма да прилагам практика на съда на ВКС,защото нарушението е чисто процедурно.” Преди всичко,в изложението си по член 284 ал.3,т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на делото и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.ВКС не е задължен да го изведе от изложението му към касационната жалба,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Видно от цитираното изцяло по-горе изложение на касатора,наречено молба,в същото липсва изобщо формулиран правен въпрос,а се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК да неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 от ГПК.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд