Решение № 414 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение № 14679 от 29.04.2025 г. по адм. д. № 2224/2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение № 000030-1089/11.02.2025 г. на ИД на НАП, и преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Екс Пи Ел" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение № 000030-1089/11.02.2025 г., ИД на НАП е оставил без уважение заявление на "Екс Пи Ел" ЕООД, вх. № 26-Е-1335/18.12.2024 г. за възстановяване на преведената по сметка на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ, изчислена съобразно §22, ал.1 от ПЗР съм Закона за държавния бюджет на РБ за 2024г., в размер на 26250 лева, за игрална зала с адрес: гр.Крън, община Казанлък, област Стара Загора, [улица]. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е приел за безспорно установено, че дружеството-жалбоподател притежава лиценз, издаден преди 01.01.2024г., със срок на действие до 06.05.2024г., и на осн. §22 ПЗР ЗДБРБ за 2024г. от дружеството е декларирана и внесена сума в размер на 35000лв. за 28 месеца на действие на лиценза, оставащи след 01.01.2024г., считано от 01.01.2024г. до 06.05.2026г. Същевременно от 03.08.2024г. лицензът е прекратен. Съдът е счел, че прекратяването на лиценза е отрицателна предпоставка, при наличието на която организаторът на хазартни игри не може да осъществява дейността си, независимо от това дали е внесена таксата по чл.30, ал.6 ЗХ, и аналогията с разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗХ е неоснователна. Решаващият съд е достигнал до извод, че за периода от датата на прекратяване на лиценза до датата на изтичане на издадения лиценз внесената ДТ по чл.30 ЗХ вр. §22 ПЗР ЗДБРБ за 2024г. е недължимо платена и следва да се възстанови. Решението е правилно. Извършването на дейност от даден субект, включително по организиране на хазартни игри, свързана с необходимостта от издаване и поддържане на лиценз за хазартни игри с игрални автомати за определен срок и обект е в зависимост от волята на субекта. В конкретния казус лицензът на "Екс Пи Ел" ЕООД, издаден с решение №000030-1326/22.04.2021г. на ИД на НАП, за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр.Крън, община Казанлък, област Стара Загора, [улица], по подадено искане от дружеството е прекратен с решение №000030-7695/19.07.2024г. на ИД на НАП ( влязло в сила на 03.08.2024г.). В хипотезата на волеизявление на субекта, представляващо отказ да поддържа издадения лиценз за целия период, за който е издаден, съответно за преустановяване организирането на хазартни игри с игрални автомати в обекта, задължението на този субект за заплащане на държавна такса за периода от датата на прекратяване на лиценза до края на срока на издадения лиценз се смята за отпаднало. Аргумент в тази насока е предвиденото в ЗХ производство в чл.23 вр. чл.35, ал.1, т.4 ЗХ. При предсрочното прекратяване на лиценза престацията на АО свързана с неговото поддържане е отпаднала, а това означава, че ДТ (вносима еднократно в размер определим по реда на §22 от ПЗР към ЗДБРБ за 2024г.- пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза) за интервала от датата на прекратяване на лиценза до крайната датата на неговия срок, подлежи на връщане като недължимо платена по см. на чл.4б от Закона за държавните такси. По отношение невъзможността за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗХ настоящият състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, с допълнение, че противно на тезата на касатора липсата на изрична законова регламентация в ЗХ за разглеждане на искането на организатора на хазартни игри не може да обоснове направеният в оспореното решение извод на АО за невъзможност за възстановяване /връщане/ на недължимо внесена ДТ, предвид разпоредбата на чл.4б ЗДТ. В касационната жалба липсват конкретни твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила от АССГ. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което този акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и претендираните и доказани разноски, на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. ( 511.29 Евро) - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адв. М. Гледжарска. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение