Решение № 339 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от "ММ Агрохолдинг" ООД, чрез пълномощника си адвокат П. Тачев, искане за отмяна на влязлото в сила Решение № 2696 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 9537/2024 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК. В искането за отмяна се поддържа, че Решение № 2696 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 9537/2024 г. на Върховния административен съд противоречи на предходни влезли в сила решения на Върховния административен съд, постановени в производства по обжалване на идентични актове, издадени по едно и също искане на заявителя, а именно – на Решение № 8863/06.07.2020 г. по адм. дело № 864/2020 г. и Решение № 7304 от 04.07.2023 г. по адм. дело № 10140/2022 г. на Върховния административен съд, поради което се иска да се отмени съдебния акт. Ответникът по искането за отмяна - ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, представя писмено становище, в което поддържа, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Излага доводи, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 9537/2024 г. на ВАС, т. к. не са налице противоречиви решения по един и същи правен спор. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 2696 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 9537/2024 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, тричленен състав на пето отделение е отменил решение № 7024/06.08.2024 г. по адм. дело № 861/2024 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него е решил спора по същество като е отхвърлил жалбата на „ММ Агрохолдинг“ ООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 г. с изх. № 02-160-2600/1812 от 27.03.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Касационният съд е посочил в мотивите на решението си, че с решение № 7024/06.02.2024 г. по адм. дело № 861/2024 г. Административен съд – Пловдив е обявил за нищожно Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/1812 от 27.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ по заявление за подпомагане с УИН 16/310517/75418 на „ ММ Агрохолдинг“ ООД, с което е оторизирана субсидия в размер на 0 лева, т. е. отказано е плащане на заявените субсидии в общ размер на 99 012.61 лева. и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Констатирал е, че обжалваният отказ на Разплащателната агенция по заявление за подпомагане на „ММ Агрохолдинг“ по мярка 11 „Биологично земеделие“, за кампания 2017 – предмет на първоинстанционното производство, е трети поред. Двата предходни отказа са били отменяни последователно от АС – Пловдив и/или Върховния административен съд и преписката е връщана на адм. орган за ново разглеждане с указания по тълкуването и прилагането на закона. По съществото на спора тричленният състав е приел от фактическа страна, че ММ Агрохолдинг“ ООД е имало договор за контрол 001537/28.02.2015 г. с контролиращо лице „Биоагричерт Италия България“ ЕООД. След лабораторно изследване, извършено на 31.05.2017 г. от „Приморис България“ АД с № 598388, контролиращото лице е съставило протокол № 129/01.06.2017 г., по който е установено несъответствие „4.9“ /употреба на неразрешени средства за растителна защита/ съгласно Наредба № 1/07.02.2013 г. и е наложило санкция – мярка 5.4 от Приложение 3 на наредбата /отм./ за срок от 12 месеца, считано от 31.05.2017 г. до 31.05.2018 година. За 2017 г. не е издаван сертификат за биологично производство на оператора. Тези данни са въведени от контролиращото лице „Биоагричерт Италия България“ ЕООД в електронната система, създадена и поддържана от ДФЗ-РА на основание чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в приложимата й редакция. Впоследствие тази мярка е потвърдена и от контролиращото лице „Био еллас“ АД, с когото операторът е сключил нов договор. Липсва отмяна на мярката 5.4 независимо от повторното лабораторно изследване, направено от „Агролаб България“ ЕООД на 10.08.2017 г. и 11.08.2017 г. от проба от 09.08.2017 г., където е открито единствено DEET /NN – diethyl-M-toliamide/ 0.674 mg/кg, което се съдържа в репелент против комари. Касационният съд е приел от правна страна, че контролът за всеки оператор/бенефициент дали цялото стопанство се управлява в съответствие с правилата на биологично производство съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 се осъществява от контролиращите лица. Въведените данни следва да бъдат съобразени от ДФ „Земеделие“ при оторизиране на заявените субсидии от земеделския производител. Поради това съдът е извел краен извод, че не са налице съществени нарушения в процедурата по разглеждане на заявлението на „ММ Агрохолдинг“ ООД и отказът от финансирането му за трети пореден път не е без необходимите по същество мотиви, които да обосновават отказа от финансова помощ. При тези съображения е отменил решението на първоинстанционния съд и решил спора по същество като е отхвърлил първоначалната жалба. С решенията на касационната инстанция, противопоставени на решението, чиято отмяна се иска, в хронологичен ред е постановено следното: С Решение № 8863 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 864/2020 г. на Върховния административен съд, образувано по касационна жалба на „ММ Агрохолдинг“ ООД, тричленен състав на пето отделение е отменил Решение № 2237 от 06.11.2019 г. по адм. дело № 909/2019 г. на Административен съд - Пловдив и е решил спора по същество като е отменил Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/1812 от 15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и върнал административната преписка на органа за ново произнасяне. В мотивите на съдебния акт касационният съд е посочил, че с обжалваното пред административния съд УП изх. № 02-160-2600/1812 от 15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), по заявление за подпомагане на „ММ Агрохолдинг“ ООД по мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ) от ПРСР 2014 - 2020 г., за кампания 2017 г., е отказано субсидиране след извършване на административни и други проверки на място и с оглед предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на тази мярка за посочения период. Касационният състав е приел, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че обжалваният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание. Изложил е съображения, че от съдържанието на оспореното уведомително писмо не може да бъде установено какво е конкретното нарушение, извършено от дружеството – земеделски производител, за което Разплащателната агенция е отказала плащане по подаденото от него заявление. Въз основа на доказателствения материал по делото, тричленният състав е намерил, че изводът в оспорения административен акт за наличие на неспазени базови изисквания по чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., е необоснован и не се установява по безспорен начин, поради което са налице основанията по чл. 146 т. 4 и 5 АПК - допуснати нарушения на изискванията за формата на акта, на предвидените административнопроизводствени правила и неправилно приложение на закона, за отмяна на акта. Съдът е дал указания при новото разглеждане органът да установи в пълнота относимите за спора факти и обстоятелства, при спазване на административнопроизводствените правила. С Решение № 7304 от 04.07.2023 г. по адм. дело № 10140/2022 г. на ВАС, тричленен състав на пето отделение е оставил в сила Решение № 1392/18.07.2022 г., постановено по адм. дело 3029/2021 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 с изх.№ 02-160-2600/1812-6/02.11.2021 г. в размер на 0 лв., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ по заявление за подпомагане на „ММ Агрохолдинг“ ООД за кампания 2017 г. Оспореното пред административния съд уведомително писмо е издадено след отмяна по съдебен ред на предходен административен акт и в изпълнение на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона с Решение № 8863 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 864/2020 г. на Върховния административен съд. Финансовото подпомагане е отказано с мотивите, че след извършената задължителна проверка, е констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 от страна на дружеството бенефициент. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма на акта и при неправилно приложение на материалния закон. Касационният състав е споделил изцяло фактическите установявания и правните изводи на решаващия съд. Намерил е, че АС-Пловдив правилно е приел, че е налице неяснота относно причините и начините на изготвяне на акта точно с това съдържание. Потвърдил е изводите на съда, че в оспореното писмо липсват посочени точни и ясни фактически основания за издаването му. В заключение касационният съд е приел, че постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и е оставил в сила същото. Решение № 2696 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 9537/2024 г. на Върховния административен съд, предмет на настоящото производство по отмяна, е постановено в касационно производство по обжалване на решението на първоинстанционния съд, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/1812 от 27.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ по заявление за подпомагане на „ ММ Агрохолдинг“ ООД. Спорното уведомително писмо е издадено във връзка с влязлото в сила Решение № 1392 от 18.07.2022 г. на АС – Пловдив по адм. дело № 3029/2021 г., потвърдено с Решение № 7304 от 04.07.2023 г. по адм. дело № 10140/2022 г. В искането за отмяна искателят поддържа, че макар визираните по-горе съдебни решения да са постановени по формално различни административни актове, на практика последните имат за предмет идентични откази от финансиране по подаденото от дружеството заявление за подпомагане за кампания 2017 година. Счита, че поредицата от решения на ДФ „Земеделие“ са довели до множество обжалвания на издадените откази на едни и същи основания и като краен резултат е постановено решението, чиято отмяна се иска и което е в пълно противоречие с предходните съдебни актове. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице условията по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на Решение № 2696 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 9537/2024 г. на ВАС, пето отделение. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро АПК е предвидено, че в случая по чл. 239, т. 4 АПК съдът отменя неправилното решение. За да е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК е необходимо да има тъждество на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на двете съдебни решения, за които се твърди, че си противоречат. В случая не се установява такова тъждество. Действително съдебните решения са постановени по спор между същите страни, но предметът на делата – оспореният административен акт по всяко от тях, е различен. Обстоятелството, че административният орган се е произнесъл с всеки от актовете, предмет на разглеждане по визираните съдебно административни производства, по едно и също заявление за подпомагане на земеделския производител за кампания 2017 година не води до извод за идентичност на предмета на оспорване по съдебните дела. Видно от съдебните решения е, че съдът е сезиран с жалба срещу три различни административни акта, като два от тях издадени в изпълнение на указанията на съда при отмяна на предходен административен акт. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по сходни случаи. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС. Съгласно ТР № 6/25.11.2010 г. на ВАС противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Идентичната или сходна фактическа обстановка, при която са издадени различни индивидуални административни актове, не обуславя извод за идентичност на правните спорове при съдебното обжалване на тези актове, поради което наличието на съдебни решения в различен смисъл по делата образувани по жалби против различните административни актове, макар тези актове да са били издадени при сходни или еднакви фактически обстоятелства, не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК - Решение № 2494 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. дело № 400/2015 г., 5-членен с-в. Както се посочи, хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК е налице тогава, когато съществува тъждество на страни и спорен предмет по две производства, по които обаче са постановени противоречиви решения. С отмяната на неправилното решение се отстранява противоречивото разрешаване на правния спор и остава действието на силата на пресъдено нещо на решението, преценено за правилно от съда в производството по отмяна. При липсата на субективен и обективен идентитет на делата в обсъждания казус, не е възможно постигането на целения правния ефект с приложението на чл. 239, т. 4 АПК. За яснота трябва да се посочи, че хипотетичната отмяна на касационното решение не би валидирала силата на пресъдено нещо на противопоставеното решение, считано от искателя за правилно, а би възобновила висящността на правния спор по законосъобразността на спорния административен акт, което е недопустимо и в противоречие с правилото на чл. 244, ал. 2 АПК. В този контекст доводите на искателя, че в Решение № 2696 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 9537/2024 г. на Върховния административен съд, съдът е интерпретирал различно едни и същи фактически обстоятелства и е достигнал до различни правни изводи сравнение с предходните съдебни решения, не водят до заключение за изпълнение на предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна съдебния акт. Предвид изложеното, искането на „ММ Агрохолдинг“ ООД за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение Решение № 2696 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 9537/2024 г. на ВАС, пето отделение, е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в писменото становище за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, „ММ Агрохолдинг“ ООД следва да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,