Определение № 2224 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. В. против определение № 1405 от 26. 03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 958/2024г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя на отмяна на влязлото в сила въззивно определение № 352 от 06.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 281/2023 г. на Великотърновския апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Жалбоподателят в настоящото производство е подал молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК на влязло в сила въззивно определение № 352 от 06.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 281/2023 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на ВТАС, сумата от 15 лв., представляваща държавна такса по частна жалба вх. № 5724/21.11.2022 г. За да намери подадената молба за недопустима и остави същата без разглеждане, съставът на ВКС е приел, че е подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК. Отмяната по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол само на съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо - влезли в сила съдебни решения по съществото на спора и определения, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават спорове за материално право. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК и определенията, които, макар и да не разрешават материалноправен въпрос, имат сходни правни последици с последиците на влязлото в сила съдебно решение, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая атакуваното определение не е съдебен акт, с който се разрешава спор за материално право или който има сходни правни последици с тези на влязло в сила съдебно решение, поради което е извън обхвата на определенията, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, като в т.6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения кои са актовете, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК и е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици. Прието е, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска, последните ползващи се със сила на пресъдено нещо. Според същото ТР като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита. Като е взел предвид задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че молбата за отмяна се явява процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение