Решение № 584 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2009 г.

Решение № 584 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Ц. "Д. свят" [населено място] срещу въззивното решение на Х. окръжен съд от 26.II.2009 г. по в. гр. д. № 559/2008 г. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК с определение № 141 от 01.II. 2010 г. по въпроса "може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с § 5 от ПЗР на КСО или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание". Ответницата по касационната жалба Г. Б. К. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ХОС е оставил в сила решението на РС Харманли от 30.V.2008 г. по гр. д. № 54/2008 г., с което са уважени предявените от К. срещу Ц. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, както и искове за присъждане на допълнително възнаграждение - 13 заплата, коледна добавка и СБКО. По претенциите по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, само относно които е подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че уволнението на К. от длъжността "директор на Ц. Д. свят" със заповед № 2783/28.ХI. 2007 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 37, ал. 5 от ЗНП поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е незаконно. Налице са били предвидените в § 5 от ПЗР на КСО предпоставки за по-ранно пенсиониране на ищцата, която към момента на уволнението е била навършила 56 години и е имала учителски осигурителен стаж 26 години 9 месеца и 21 дни, но прекратяването на трудовото правоотношение на това основание не е право на работодателя, а зависи от желанието на работника /служителя. Предвиденото в § 5 е само възможност за по-ранно пенсиониране на учителите, като тяхно субективно право е да преценят дали да се възползват от нея. Работодателят не може да прекратява трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ с учител, придобил право на пенсиониране при условията на § 5, но не изразил такова желание. По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ счита следното: В решение № 146/12.II. 2007 г. по гр. д. № 1096/2004 г. на ВКС на РБ, състав на Трето ГО, е прието, че инициативата за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е на работодателя, като е ирелевантно дали работникът/служителят желае това в случай, че отговаря на изискванията на тази правна норма. Изискването за придобиване право на пенсия и осигурителен стаж може да се съобрази както с общата норма на чл. 68 от КСО, така и със специалната на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО относно учителите. Право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи и то не подлежи на съдебен контрол. ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобразно разпоредбата на чл. 291, т. 1 от ГПК счита за правилна практиката по релевирания въпрос, обективирана в решението на ВКС по гр. д. № 1096/2004 г. В чл. 328 от КТ е предвидено субективно право на работодателя едностранно да прекратява трудовите договори с работници /служители/ при наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В закона не се съдържа изискване осъществяването на това право да е обусловено от предварително изявено такова желание от съконтрахента. Това би променило същността на правото и на основанието за уволнение. Същото се отнася и за основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, според което работодателят може да прекрати трудовият договор, като отправи писмено предизвестие до работника /служителя/ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След изменението на посочената разпоредба през 2001 г. /ДВ бр. 25/2001 г./ предвиденото до тогава изискване за прекратяване при придобиване само на право на пълна пенсия /тогава за изслужено време и старост, сега за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО/ е изоставено, като в кръга на работниците и служителите, които може да бъдат уволнявани на това основание, са вече и придобилите право по изричните разпоредби на закона на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в т. ч. по § 5 от ПЗР на КСО. Тъй като уволнението по чл. 328 от КТ е право на работодателя, негова е и преценката с кое от изискванията за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се съобрази. В този смисъл ВКС на РБ вече се е произнесъл с решения по чл. 290 от ГПК /№ 33/9.III.2010 г. по гр. д. № 2280/2008 г. III ГО, № 220/20.IV. 2010 г. по гр. д. № 4691/2008 г. III г. о., № 321/3.05.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г. III ГО/, имащи задължителен характер. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта по претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Атакуваното решение е неправилно. Въззивният съд, приемайки, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с § 5 от ПЗР на КСО е обусловено само от изразено от служителя желание за това, е приложил неправилно материалния закон предвид изложените вече съображения в отговор на релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос. Ето защо постановеното от него решение следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество. Несъмнено установено е по делото, че към момента на уволнението по отношение на ищцата са били налице предвидените в § 5 от ПЗР на КСО предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - тя е имала повече от 25 години учителски осигурителен стаж и е била навършила 56 години. При това положение работодателят е упражнил субективното си право на едностранно уволнение при наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Ето защо уволнението е законно /не са релевирани от ищцата други доводи за незаконност/, поради което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед този извод и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 614 лв. разноски за всички инстанции. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответницата по касация не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,