Определение № 193 от 05.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 928/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Ю. К., за спиране изпълнението на въззивно решение № 431 от 28.03.2022г. по в.т.д. № 3192/2021г. на САС, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 900908 от 22.07.2021г. по гр.д. № 167/2019г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на В. П. С. сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внука ѝ М. И. С. при ПТП, настъпило на 25.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019г. Въззивното решение е съобщено на молителя на 11.04.2022г., а касационната жалба срещу него е подадена на 05.05.2022г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева, както и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 40 000 лева, какъвто е размерът на присъдената с обжалваната част от въззивното решение главница. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 431 от 28.03.2022г. по в.т.д. № 3192/2021г. на САС, 7 състав в обжалваната част. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение