Определение № 2806 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1767/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Потребителска кооперация „С. К.“, чрез пълномощника му адв. Цв. Д. от ВАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 285/17.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1293/2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна, ІV с-в, с което е потвърдено решение № 171/18.01.2023 г., постановено по гр. д. № 11811/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което са отхвърлени предявените от кооперацията срещу В. Н. Х. и Р. И. Х. кумулативно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата общо от 12000 лв., представляваща увеличената пазарна стойност на земеделския имот, предмет на договор за аренда № 113/27.03.2004 г., в резултат на извършените със съгласието на арендодателя в периода 2004 г.-2005 г. подобрения, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – ябълкови дървета, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2021 г., до окончателното ѝ заплащане. Ответниците са подали в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развиват правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Вземанията, които са предмет на предявените кумулативно субективно съединени осъдителни искове, са породени от договор за аренда, като една от страните по него е търговец (кооперация). Следователно, той представлява относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ (в този случай той представлява и едностранен търговски договор) и за нейното сключване, действителност, изпълнение и прекратяване се приложими специалните нормативни правила, уреждащи търговските сделки. Поради тези правни съображения настоящото дело трябва да бъде квалифицирано като търговско (вземанията, чието изпълнение се претендират чрез помощта на държавната принуда, са породени във връзка с търговска сделка – претендира се паричната равностойност на извършените от арендатора подобрения в арендувания имот, след прекратяване на процесния договор за аренда), макар и с оглед на цената на предявените искове (под 25000 лв.) делото да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство. Следователно, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20000 лв., поради което то не подлежи на касационен контрол – съобразно нормативната забрана, уредена в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Поради тези правни съображения касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство прекратено. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците трябва да се присъди сумата общо от 2000 лв. – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд