Определение № 405 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 318/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. В. и С. Г. Василева, двамата от [населено място] срещу определение № 65 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 1240/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което частните жалбоподатели са осъдени да заплатят в полза на ответника по същото дело [фирма], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 164 лв. Частните жалбоподатели считат атакуваното определение за неправилно с твърдението, че определеният размер на хонорара е прекомерен с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 02.04.2012 г. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да присъди на ответника по образуваното пред него частно търговско дело № 1240/2011 г. – [фирма], [населено място] – разноски в размер на сумата 1 164 лв., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за това, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК. По-конкретно, съобразено е обстоятелството, че обжалваното от В. Ц. В. и С. Г. Василева първоинстанционно определение е потвърдено и че в производството по това дело ответното дружество е направило разноски във връзка с процесуалната си защита в размер на платеното адвокатско възнаграждение, отразено в договора за правна защита и съдействие, сключен с адвокат В. Д.. Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя възможност на дължащата разноски страна да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение. В случая, частните жалбоподатели не са се възползвали от тази възможност. В депозирания отговор от 04.01.2012 г. по молбата на [фирма], [населено място] /ищец по делото/ за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, същите са заявили становище за недопустимост и неоснователност на молбата, като са обосновали недължимостта на разноските, от една страна, с твърдението, че платеният адвокатски хонорар е за цялото съдебно производство, а не само за производството по частната жалба и от друга страна, с причината за прекратяване на съдебния спор – отказ от иска, направен именно от претендиращото разноски дружество. С оглед обстоятелството, че в писмения отговор на частните жалбоподатели не е направено изрично възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, то въззивният съд не е могъл да обсъжда размера на същото, съобразявайки изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това, че възражението за прекомерност е преклудирано, същото не може да бъде обсъждано и в настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение