Определение № 419 от 05.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 369/2012 г.

Производството е по чл.273, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. И. Г., процесуален представител на ищеца К. Б. И. [населено място], против въззивно определение №4415/13.3.2012 г. по ч.гр.д.№3532/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав. Обстоятелствата по делото са следните: К. Б. И. от [населено място] е предявил против [фирма] – София, обективно съединени искове за сумите 2738,11 лева и 415,16 лева. С определение от 29.11.2011 г. по гр.д.№29839/2011 г. Софийският районен съд, І ГО, 120 състав, е върнал исковата молба. С определение №4415/13.3.2012 г. по ч.гр.д.№3532/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Б състав по частна въззивна жалба от ищеца К. Б. И. Софийският градски съд е потвърдил определението на първата инстанция. Срещу въззивното определение на Софийският градски съд е подадена частна касационна жалба от адв. И. Г., процесуален представител на ищеца К. Б. И. от [населено място], с оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма] – София, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК, намира за установено следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5000 лева(2738,11 лева и 415,11 лева). Тя е подадена на 17.4.2012 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК/ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и на основание от чл.274, ал.4 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,