Решение № 3454 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12048/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 във връзка с чл.239, т.4 и т.5 от АПК, образувано по искане на М. И. З.,чрез адв. И. Иванова за отмяна на влязло в сила решение № 5686 от 02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 531/2025 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, пето отделение. Искането се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушено право на защита, а също и на противоречие между постановените две първоинстанционни решения по адм.д. №3274/2024г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/ и решението на ВАС, предмет на настоящето производство. Твърди се и противоречие на решението със становището на участващия по делото прокурор в касационната инстанция. Излагат се доводи и за постановяване на решението по непълен протокол, чиято поправка е била надлежно поиската от З. без произнасяне от съда. Излагат се и други доводи, които са по същество. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Митев, излага становище за неоснователност на искането за отмяна и моли за отхвърлянето му .Претендира разноски. Ответникът "Интернешънъл Асет Банк" АД, в писмен отговор по искането за отмяна, излага доводи за неговата неоснователност и моли да бъде отхвърлено. Претендира разноски. Членовете на Управителния съвет на "Интернешънъл Асет Банк" АД не ангажират становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото, намира искането за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустимо като подадено в срок, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила № 5686 от 02.06.2025 г. по адм. дело № 531/2025 г. по описа на ВАС, пето отделение е отменено като незаконосъобразно решение № 22261 от 4.11.2024 г. по адм.д.№ 3274/ 2024 г. по описа на АССГ и вместо това е постановена отмяна на решение № 81 от 26.02.2024 г. по преписка №283/2022 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ в частта, с която е установено, че "Интернешънъл Асет Банк" АД е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак "пол" спрямо служителката М. И. З., и е наложена на "Интернешънъл Асет Банк" АД на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. имуществена санкция в размер на 2000/ две хиляди/ лева. В искането за отмяна се твърди наличие на основанието по т.4 на чл.239 АПК поради противоречие между решенията на ВАС и АССГ /отмененото частично решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка №24906/26.11.2024г./, а също и противоречие със становището на участвалия по делото пред касационната инстанция прокурор. Безспорно това основание не е налице в случая ,тъй като сочените от искателката съдебни решения не попадат в категорията на противоречащи си решения по смисъла на т.4, чл.239 АПК, защото същите са постановени в едно и също производство, но от различни съдебни инстанции и на различно процесуално основание. Това изключва възможността за тяхното противоречие по смисъла на цитираната разпоредба за отмяна. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК визира,че на отмяна подлежи влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи ,като се отменя неправилното решение - Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г. Искането за отмяна в тази част по т.4 на чл.239 АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Второто основание за отмяна също не е налице, тъй като изброените в искането за отмяна процесуални нарушения не сочат на нарушено право на процесуална защита на З.. Разпоредбата на чл.239,т.5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав, а именно: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2.не е била надлежно представлявана, или 3.когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, тъй като липсват доводи за нарушено право на защита на З. в съдебните производства пред първата и касационната инстанции. Доводите в тази насока в искането за отмяна са обвързани с ненадлежно представляване на ответника след изтичане мандата на КЗД и постановяване на съдебния акт от ВАС при наличие на подадена изрична молба за прослушване на аидиозаписа от съдебното заседания, в което е даден ход по същество с оглед поправка на протокола. Първият довод за ненадлежно представляване на КЗД не покрива основанието по чл.239, т.4 АПК, тъй като се отнася до чужди процесуални права, а не до тези на искателката. Вторият довод също се явява неоснователен, тъй като молбата за запознаване със записа от последното съдебно заседание, проведено на 09.04.2025г. по адм.д.№ 531/2025 г. по описа на ВАС е подадена след обявяване на решението по делото – на 14.07.2025г. С оглед на това се явява неоснователно искането за отмяна и по т.5,чл.239 АПК. Останалите доводи по молбата за отмяна са по същество и не следва да се обсъждат, тъй като са относими към касационните основания по чл.209,т.3 АПК, а не съставляват основание по чл.239 АПК. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл.239,т.4 и 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение, искането за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответниците Комисия за защита от дискриминация и "Интернешънъл Асет Банк" АД, искателя З. дължи разноските за настоящето производство, възлизащи в размер на по 76,70евро /150лв / за всеки ответник – юрк..възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав