Решение № 7223 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Пепко България“ ЕООД с ЕИК 205119149 със седалище и адрес на управление на дейността - гр. София, [жк],[улица], чрез адв. Й. Димова от Софийска адвокатска колегия против решение № 33550 от 14 октомври 2025 год., постановено по административно дело № 5782/2025 год. по описа на Административен съд София – град (АССГ). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е приел за осъществен състава на нелоялна търговска практика, без да установи по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на нарушението. Твърди, че не са обсъдени възраженията му, че констатираното разминаване в цените е в резултат от присъщ риск при продажбата на голям брой стоки, а не от целенасочено поведение за заблуждаване на потребителите и насърчаване на продажбите. Според него съдът не е извършил цялостна преценка на поведението на дружеството, а е основал изводите си на отделни факти. Излага, че при проверката са установени девет артикула, като при седем от тях цената на етикета е съответствала на цената на каса, при един артикул цената на каса е била по-висока, а при друг по-ниска от обявената. Според касатора това сочи липса на целенасочена практика за представяне на по-ниски цени с цел стимулиране на продажбите. Счита, че цялостният анализ на фактите води до извод за единични грешки при етикетирането, а не за практика, насочена към мотивиране на потребителите да закупят стоки, които иначе не биха закупили. Подчертава, че част от несъответствията са били в полза на потребителите, тъй като на касата е начислявана по-ниска цена от посочената на етикета, което изключва наличие на поведение, целящо създаване на убеждение, че ще бъде заплатена по-ниска от действително дължимата цена. Освен това се твърди, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че дружеството последователно е поддържало пред административния орган и съда становището, че при разминаване между цената на етикета и цената на каса на потребителя следва да се предостави възможност да закупи стоката на по-ниската цена. Според касатора това поведение е несъвместимо с тезата за заблуждаване на потребителите и представлява мярка за ограничаване на неблагоприятните последици от евентуални технически грешки. Поддържа още, че липсват доказателства потребителят да е взел или да е могъл да вземе търговско решение, което не би взел без процесната практика. Посочва, че в жалбата до КЗП е отразено, че на касата потребителят е бил уведомен за разликата в цените и е имал възможност да не закупи стоката, но въпреки това я е закупил при знание за действителната цена, поради което решението му не е било обусловено от цената на етикета. Излага, още че е налице нарушение на чл. 26 АПК и чл. 146, т. 3 АПК, тъй като дружеството не е било надлежно уведомено за започването на административното производство по издаване на процесната заповед. Поддържа, че съдът не е извършил дължимата служебна проверка и неправилно е приел, че правото на защита на дружеството не е нарушено, тъй като е гарантирано чрез възможността дружеството да дава обяснения в хода на проверката и впоследствие да участва в съдебното производство. Според него липсата на уведомяване го е лишила от възможността да участва пълноценно в административната фаза, да представи възражения и доказателства по конкретното производство и те да бъдат обсъдени от административния орган преди постановяване на акта. Касаторът счита също, че съдът не е обсъдил всестранно всички събрани доказателства, доводи и възражения на страните, като анализът е съсредоточен единствено върху обстоятелствата, подкрепящи крайния извод, а останалите релевантни факти са били пренебрегнати. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени заповедта на председателя на Комисия за защита на потребителите. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, касаторът, се представлява от адв. Й. Димова. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите развити в касационната жалба. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез представител по пълномощия юрисконсулт С. Ангелова, в съдебна зала оспорва касационната жалба. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Пепко България“ ЕООД срещу заповед № 5706 от 28 ноември 2024 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на дружеството се забранява да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 (цената), вр. чл.68д, ал.1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съществен признак – цена на предлагани за продажба стоки (в т. ч. мъжки боксерки шорти арт. 60672118) чрез поставяне на етикет, които се маркират на каса на по-висока от обявената цена. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че административното производство пред КЗП е започнало във връзка с жалба постъпила от потребител, вх. № Ц-03-419 от 04 ноември 2024 год., за това че на същата дата в магазин на веригата в гр. Видин, [улица], стопанисван от „Пепко България“ ЕООД е закупен артикул № 60672114 „мъжки слип“, който е маркиран на касата на цена от 10,00 лева, а на етикета на стоката е записана цена от 8,00 лева. Във връзка със сигнала на 05 ноември 2024 год. е извършена проверка на място в търговския обект, за което е съставен констативен протокол (КП) № К- 2772496, в който са обективирани обстоятелствата по извършената проверка. По време на проверката от предлаганите за продажба в обекта мъжки, дамски и детски облекла, произволно са избрани 9 стоки, включително и „мъжки слип“, но с арт. № 60672118, които са маркирани на касовия апарат. Установена е разлика в цената на етикета и маркираната на касата по отношение на два артикула: „бебешко боди за момченце“ с обявена цена по етикет от 5 лева и маркирана на касата цена от 2,50 лева и „мъжки боксерки шорти“ арт.60672118 с обявена цена на етикета 8,00 лева и маркирана на касата цена от 10,00 лева. С КП е наредено на „Пепко България“ ЕООД или упълномощено от него лице да представи становище по сигнала и констатациите относно разликата между обявените цени на етикетите и маркираните на касовия апарат. На 06 ноември 2024 год. търговецът „Пепко България“ ЕООД е изпратил становище с вх. № М-03-419. Изготвена е докладна записка № М-03-419 от 20 ноември 2024 год. от главния директор на дирекция "Контрол на пазара" до КЗП, в която е направен извод, че е налице използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна на „Пепко България“ ЕООД. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в обект находящ се в гр. Видин, [улица], стопанисван от „Пепко България“ ЕООД, в проведено заседание на 22 ноември 2024 год. КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 41, т. 10, че „Пепко България“ ЕООД, при упражняване на своята дейност използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно съществен признак – цена на предлагани за продажба стоки ( в т. ч. „мъжки боксерки шорти“ арт. 60672118 ) чрез поставяне на етикет, които се маркират на каса на по-висока от обявената цена, по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 (цената), вр. чл. 68д, ал.1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП. На 28 ноември 2024 год., въз основа на фактите, установени в протоколното решение на КЗП, председателят на Комисията издал оспорената в настоящото производство заповед № 5706 от 28 ноември 2024 год., с която се забранява на „Пепко България“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съществен признак – цена на предлагани за продажба стоки (в т. ч. „мъжки боксерки шорти“ арт. 60672118) чрез поставяне на етикет, които се маркират на каса на по-висока от обявената цена, по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4, хипотеза 1 (цената), вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), вр. чл.68г, ал.4, вр. чл. 68в ЗЗП. В мотивите на същата е прието, че търговецът съзнателно предоставя заблуждаваща информация относно съществен признак на стоката, а именно нейната цена, като предлага за продажба „мъжки боксерки шорти“ арт. 60672118 с обявена цена на етикета от 8,00 лева, за които е издаден касов бон, маркиращ продажбата на стойност от 10,00 лева. Прието е, че наличието на такава информация за цената може да е основание потребителят да вземе решение за покупка, което не би взел без прилагането на практиката. За да отхвърли жалбата, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е намерил, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният орган е формирал изводите си въз основа на събраните по преписката доказателства и на констативния протокол, съставен от оправомощени длъжностни лица, като на дружеството е била предоставена възможност да се запознае с констатациите и да изрази становище по тях. За неоснователно е счетено възражението относно липсата на уведомление по чл. 26 АПК. Съдът е приел, че макар да не е било налице изрично уведомяване за започване на производството, на дружеството са били връчени констативният протокол и жалбата, по повод на която е извършена проверката, поради което същото е било информирано за развиващото се административно производство. Намерил е, че евентуалният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничил правото на защита на дружеството и не е могъл да повлияе върху крайния резултат от производството. По отношение на материалната законосъобразност на акта, след анализ на приложимите разпоредби съдът е приел, че оспорената заповед е постановена при правилно прилагане на относимите материалноправни норми. Счел е, че дружеството има качеството на търговец по смисъла на ЗЗП и че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д ЗЗП. Счел е, че обявяването на цена на стока представлява търговска практика по смисъла на закона и че установеното несъответствие между цената, обозначена на етикета, и цената, маркирана на касата, съставлява предоставяне на невярна информация относно цената на стоката. Съдът е намерил, че това несъответствие е годно да повлияе върху икономическото поведение на средния потребител и да обуслови вземането на търговско решение, което не би било взето при липса на подвеждащата информация. Приел е, че продажната цена е съществен фактор при избора на потребителя и че предоставянето на неточна информация относно нея е в състояние да въведе потребителя в заблуждение. За неоснователни е приел доводите на дружеството, че установените разлики в цените са били единични и с незначителен размер. Съдът е приел, че наличието дори на едно несъответствие между обявената и начислената цена е достатъчно за ангажиране на приложението на разпоредбите относно нелоялните търговски практики, като е намерил за ирелевантни причините за възникването му, липсата на умисъл, както и последващите организационни и дисциплинарни мерки, предприети от дружеството. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения. Съдебният състав на АССГ правилно е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били предоставени на „Пепко България“ ЕООД и дружеството е взело становище по тях в настоящото производство. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК, нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Наред с това, както е посочил и първоинстанционният съд, с връчването на констативния акт дружеството е имало възможност да представи своите възражения и доказателства пред административния оран, като видно от становище с вх. № М-03-419 от 06 ноември 2024 год. търговецът „Пепко България“ ЕООД е упражнил правото си на защита като е изразил становище в хода на административното производство. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед органът е забранил на „Пепко България“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация, относно съществен признак- цена на предлагани за продажба стоки, чрез поставен етикет, които се маркират на каса на по-висока от обявената цена При преглед на приложимата нормативна уредба следва да се направи извод, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока. Установява се и предоставянето на невярна информация, която е и подвеждаща относно реалната цена на тази стока. Предоставянето на невярната информация за цената на стоката е свързано с вземането на конкретно търговско решение и представлява съществен фактор върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител. В случая се установяват и трите кумулативни предпоставки на процесната търговска практика. Неоснователни са аргументите, че предвид еднократното поведение на търговеца случаят не представлява „практика“. Понятието „търговска практика“ е дефинирано в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП и означава всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Т.е. достатъчно е да е налице и едно действие или бездействие на съответния търговец, за да се приеме, че е налице търговска практика, стига това действие или бездействие да е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице визираната нелоялна търговска практика, тъй като в случая търговецът не е представил подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. Настоящият касационен състав счита, че поставеният ценови етикет на стоката следва да отразява коректно и единно цената, която ще бъде отразена след маркиране на артикула на касата. В противен случай се създава риск от заблуждение за средния потребител, който трябва да има възможност да направи информиран избор при покупката. Като основна характеристика на стоката, цената има съществено значение и обявените намаления могат да окажат решаващо влияние върху избора на средния потребител. Под „среден потребител“ се разбира лице, което е относително информирано и проявява разумна степен на наблюдателност и съобразителност. Продажната цена е ключов фактор при предлагането на стоката и често е водеща при вземането на решение за покупка. Обикновено потребителят се ориентира именно по информацията, посочена върху етикета. Ако тази цена се различава от реално начислената на касата, това може да подтикне към решение, основано на подвеждаща информация. В резултат на това потребителят може да вземе търговско решение, което не би направил при липса на подобна практика. Неоснователно е възражението на касатора, че не е осъществен съставът на визираната нелоялна търговска практика, тъй като на потребителя е била предоставена възможност да се откаже от покупката или да закупи стоката на по-ниската цена. Обстоятелството, че несъответствието между цената, обявена на етикета на стоката, и цената, маркирана на касата, се дължи на техническа грешка, не изключва противоправния характер на деянието и не освобождава търговеца от отговорност. Задължение на търговеца е да осигури съответствие между обявената и начислената цена на предлаганите стоки. Неизпълнението на това задължение е довело до предоставяне на невярна информация относно действително дължимата цена на конкретния артикул, като този факт не може да бъде заличен с последващо предоставяне на възможност за отказ от покупката или за закупуване на стоката на по-ниската цена. За пълнота на гореизложеното следва да бъде отбелязано, че фактът, че за установеното нарушение на разпоредбите на ЗЗП е издаден АУАН и на „Пепко България“ ЕООД е наложено НП са неотносими към законосъбразността на процесната заповедта за налагане на ПАМ. Наложената ПАМ има основно превантивен характер. С нея се забранява на "Пепко България“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, т.е. целта е да се осуети възможността на търговеца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (арг. чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялната заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП ("съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща"), вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, предложение 1 (цената) във вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. С оглед всичко изложено първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях са направили правилен извод за осъществена от касатора нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Комисия за защита на потребителите – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,