Определение № 4101 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. С. от гр. Пловдив против определение № 2818/11.03.2026 г., постановено по адм. д. № 648/2026 г. от Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо изх. № 1056-15-126#3/20.02.2026 г на директора на ТП на НОИ Пловдив и делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуалния си представител с подаден писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 2818/11.03.2026 г., постановено по адм. д. № 648/2026 г. от Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. А. С. от гр. Пловдив против писмо изх. № 1056-15-126#3/20.02.2026 г на директора на ТП на НОИ Пловдив и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване. Според съда с него не се създават задължения, нито се засягат права на жалбоподателя. С него последния се уведомява, какъв е редът по който може да поиска изчисление на осигурителен стаж, а именно в рамките на пенсионно производство, след подаване на нарочно заявление за отпускане на пенсия, към което се приложи и оригинал и копие за сверка на диплома за завършено висше образование. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбата е недопустима. По делото е установено, че частният жалбоподател е поискал от органите на ТП на НОИ Пловдив да впише/установи неговия осигурителен стаж за периода 31.07.1989-02.04.1991 г., представляващ курсантска служба във висш институт на МВР, като осигурителен стаж от трета категория.С оспореното писмо пред първоинстанционния съд последния се уведомява, какъв е редът по който може да поиска изчисление на осигурителен стаж, а именно в рамките на пенсионно производство. С оглед на тези аргументи правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспореното писмо няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се създават права, нито се разпореждат задължения, които да водят до засягане на правната сфера на К. С..Безспорно е ,че съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. На обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт пък подлежат изчерпателно изброените актове в чл. 117 ал.1 на контролни органи от същото териториално поделение.Ето защо и за да е допустимо съдебното обжалване,същото следва да е обусловено от инициирано и проведено производство по КСО,което да е завършило с решение на Директора на ТП на НОИ,което само по себе си е процесуална предпоставка за съдебното производство. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение