Решение № 2245 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2014 г.

Решение № 2245 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 150/28.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3051/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 031301034/15.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 380/05.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната от него част е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на наведените основания са изложени в касационната жалба. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 990 от 13.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3051/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решение № 150/28.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3051/2013 г. по описа на Административен съд - Варна в частта за разноските, в която се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 974.15 лева. твърди се, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно и е осъществено е процесуално представителство. Ответникът по касационната жалба - Пламен Илиев Радев от гр. Варна, не изразява становище по касационната и частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба и наведените в тях отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: С решение № 150/28.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3051/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, е отменен Ревизионен акт (РА) № 031301034/15.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в следните части: В която за данъчен период 2005 г. е начислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); в размер на 844,15 лв. и съответните лихви. В която за данъчен период 2006 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); в размер над 1 656,37 лв. до 1 855,87 лв. и съответните лихви и е отхвърлена жалбата на Пламен Илиев Радев против РА № 031301034/15.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна в останалата част. Предмет на настоящето касационно производство е решението, в неговата отменителна част. За да отмени РА в посочената част, административният съд е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и в при спазване на процесуалния закон. На първо място съдът е приел, че са налице предпоставките за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. За 2005 г. е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация - за ревизираното лице е възникнало задължение за подаване на декларация за облагаемия му доход от продажба на МПС притежавано за срок по-малък от една година. За 2006 г. без получени приходи са направени разходи, което съдът е приел, че представляват данни за укрити приходи (основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК). За да отмени обжалвания РА частично относно определените задължения за данъчен период 2006 г. и 2005 г., съдът е отчел, че спорът е относно начина на определяне на данъчната основа, след формиране на паричен поток на постъпленията на парични средства и на изразходвани такива. Съдът е приел, че ревизиращите неправилно са извършили месечна съпоставка на приходите и разходите, а следва съпоставката да се извърши на годишна база. Съдът е обосновал тезата си с различния характер на разходите за живот обобщени от НСИ, които след разделянето им на 12, както са направили ревизиращите, не дават обективна преценка за необходимите на лицето парични средства за живот и следователно не може да служи и като основание за определяне на необходими парични средства за живот. Отделно от изложеното е приел, че материалният данъчен закон предвижда годишно данъчно облагане, а не помесечно, поради което и определянето на месечно салдо се явява в нарушение на закона. Като е съпоставил установените приходи и разходи на годишна база съдът е установил, че не е налице превишаване на разходите над приходите, поради което е отменил РА, в частта, в която за данъчен период 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); в размер на 844,15 лв., като постановен в нарушение на материалния закон. За данъчен период 2006 г., след като е съпоставил приходите и разходите на РЛ на годишна база, съдът е намалил получената отрицателна разлика с установеното от приходната администрация крайно положително салдо за 2005 г., представляващо начално положително салдо за 2006 г. така съдът е достигнал до крайния извод за недостиг на парични средства за извършване на разходите за 2006 г. в размер на 9 551,54 лв., което представлява основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. дължимият данък е по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. възлиза на 1656.37 лв. поради което е отменил РА, в частта, в която е определен размер на задължението над тази сума. Така постановеното решение е правилно. Спорен е бил методът и начинът на определяне на данъчната основа като подход на приходните органи. Видно е от РД и РА, както и от изложеното в касационната жалба, че ревизиращите са определяли и извършвали текуща съпоставка между получените приходи и разходваните средства към определени периоди през годината, а не на годишна база. Касаторът развива това свое виждане в жалбата като твърди, че паричните потоци се изследват помесечно с цел установяване на получени от РЛ доходи и когато е налице превишение спрямо тях за съответния период, следва извод, че лицето е разполагало със средства да извърши разходите и именно тези средства с неустановен произход подлежат на облагане. Счита, че дори и в края на календарната година лицето да е разполагало с парични средства, това не означава, че получените от него доходи през всеки отделен месец на същата година не следва да бъдат облагани. Счита, че законът не предвижда да се формира годишна данъчна основа, като се формира резултат приходи минус разходи и положителната разлика да бъде обложена. Така наведените доводи, съставляващи и касационни оплаквания, са неоснователни. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. в този смисъл е и практиката на ВАС. Решението на АС Варна, в частта, в която е отменен като незаконосъобразен РА, в частта с който са определени данъчни задължения за 2005 г. и за 2006 г. в размер над 1656.37 лв. и съответни лихви, е правилно. Решението следва да се остави в сила в обжалваната му отменителна част. По частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна претендира присъждане на разноски в писмена молба, без да конкретизира размера им и без да представя списък с разноските. Процесуален представител на ответника не се е явил в нито едно открито съдебно заседание. При това процесуално поведение на ответника, съдът е приел, че разноски не следва да му бъдат присъждани, тъй като не са налице нито процесуално представителство, нито надлежно упражняване на правото на разноски. След молба за изменение на решението в частта за разноските с обжалваното определение № 990/13.03.2014 г. АС е оставил молбата без разглеждане, тъй като до приключване на устните състезания не е представен списък с разноските, поради което и искането му за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК се явява недопустимо. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Ответникът по касация не е направил искане за разноски за касационната инстанция, поради което и на него не следва да се присъждат разноски. Така постановеното определение е неправилно. От данните по делото се установява, че преди приключване на устните състезания е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с молба от 14.10.2013 г. Установява се, също така, че реално е осъществена юрисконсултска защита. Макар представител на Дирекцията да не се е явил в съдебно заседание, с писмени молби са представени доказателства, изразено е становище по доказателствените искания на жалбоподателя, включително са поставени въпроси на разпитаните свидетели, изразено е становище по същество. Задължителното за съда тълкуване, дадено в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. Предвид спецификата на разглеждания случай, чието развитие е по специалните правила на ДОПК, включително и досежно дължимото юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне (пълно или частично) на жалбата срещу РА, настоящият състав на касационната инстанция намира, че при липса на сторени в съдебното производство разноски, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не се изисква списък по чл. 80 ГПК. Достатъчно е да бъде изразено своевременно искане за присъждане за юрисконсултско възнаграждение в определен размер, което в случая е сторено още с молбата за изменение на решението с дата 13.02.2014 г. В този смисъл обосновано частният жалбоподател твърди, че представителят на приходната администрация своевременно е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът е дължал произнасяне по същото. Съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски се присъждат съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, т. е. съобразно обжалваемия интерес. В случая, при съобразно отхвърлената част от жалбата 25738.17 лева размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 974.15 лв., т. е. в размера, посочен и в горепосочената молба от 13.02.2014 г. Като е оставил без разглеждане молбата за изменение на решението в частта за разноските, АС е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да се осъди Пламен Радев да заплати юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,