Определение № 5211 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Галерия строй“ ООД, гр. Варна срещу Определение № 30/03.01.2024г. по кнахд № 2718/2023 г. на Административен съд – Варна, с което е прекратено производството и делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна за произнасяне по жалбата на „Галерия строй“ ООД срещу Наказателно постановление № 03-2300491/21.06.2023г., съобразно дадените указания. Ответникът по частната жалба, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, по който ред административните съдилища действат като единствено компетентна съдебна инстанция в производството по извънреден контрол върху влезлите в сила наказателни постановления, електронни фишове, решения и определения, постановявани от съдилищата по реда на ЗАНН, във връзка с които се прилагат субсидиарно правилата на глава Дванадесета от АПК. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото по искането за възобновяване и го е изпратил по подсъдност на първоинстанционния районен съд за разглеждане на същото като жалба против невлязлото в сила оспорено наказателно постановление. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че доводите на касатора, свързани с допуснато в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила - чл.70 ал.2 т.7 от ЗАНН по същество са свързани с редовността на връчването на оспореното наказателно постановление по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на дата 21.08.2023г, като основният спорен въпрос е дали законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че отбелязването на обратната разписка на пощенския оператор като “непотърсено” на съобщението за връчване на наказателното постановление фингира редовност на процедурата по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. В тази насока е приел, че за да гарантира на касатора двуинстанционност на проверката за законосъобразност по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН, следва да изпрати искането за възобновяване на РС - Варна по подсъдност, за проверка на законосъобразността на оспореното със същото наказателно постановление. Определението е правилно. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството по разглеждане на касационни жалби пред административния съд, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно действащата редакция на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Идентична е и уредбата на извънредния способ за проверка на влезлите в сила наказателни постановления, електронни фишове, писмени предупреждения, резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство, влезли в сила определения и решения на районните и административните съдилища. Съгласно чл.73 от ЗАНН, единствено компетентна да разгледа искане за възобновяване юрисдикция е административният съд в района на органа, постановил акта по чл.70 ал.1 от ЗАНН, който правораздава в състав от трима съдии. Актовете по чл. 58д от ЗАНН, сред които е наказателното постановление, подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. В теорията и съдебната практика е безспорно прието, че с оглед наличието на постановен правоохранителен акт от наказващия орган, в производството по обжалването на тези актове районният съд разглежда делото като въззивна инстанция. В досегашната си практика по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН /съответно чл. 63в от ЗАНН/ към глава Дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК. Производствата по съдебен контрол на актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд /действащ като първа съдебна инстанция/ и административния съд /съответно като контролно-отменителна /касационна/ инстанция. Нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на глава Дванадесета от АПК може да бъде направен извод, че постановено от административния съд определение на основание чл. 70 ал.1 вр. ал.2 т.7 вр. чл.58 ал.2 от ЗАНН в производство по искане за възобновяване на наказателно постановление /за което е налице твърдение, че същото не е връчено редовно и следователно не е влязло в законна сила/ и което искане е оставено без разглеждане като недопустимо, а същото е изпратено по подсъдност на съответния районен съд, който да го разгледа по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН, подлежи на обжалване пред ВАС. Съдът намира, че в случая приложение не може да намери и чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК. На първо място, това е така заради характера на производствата – макар и да се приема в теорията и съдебната практика, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление по същност и правни последици на административен акт, нито подчинява производството по издаването и обжалването му, както и възобновяването му, а оттам – и на постановените в това производство актове, на едни и същи принципи с еднакво проявление. Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съдебен контрол при обжалването на актовете по чл. 70 ал.1 вр. чл.73 от ЗАНН, който смесва административни и наказателнопроцесуалноправни институти, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет не е решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт на прекратяване на съдебното производство в предвидените от закона случаи. На следващо място, това е така заради липсата на препращаща към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета от АПК норма в специалния закон. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези на АПК и следва да се прилагат винаги, когато предвиждат специални процесуални средства за защита и не препращат към АПК. Препращането с чл. 63в от ЗАНН е ограничено единствено до решението на районния съд, с което са упражнени правомощията му по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН. По изложените съображения, подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – да бъде прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение